Защо скафандърът на Гагарин не бива да попада на снимки?

Когато се изправя пред членовете на държавната комисия след легендарния си полет, Юрий Гагарин, първият човек в космоса, не забравя да уточни един много важен детайл: "Снимах се там няколко пъти. Тогава вече бях свалил скафандъра. Бях облечен само със синя термодреха и не се снимах с оранжевото и сивото облекло и хермошлема. Скафандърът оставихме в колата".

И действително, на всички снимки, направени след кацането, космонавтът е облечен с топло яке, което прилича на обикновен съветски ватник (топла дреха, която се носи от затворниците в съветските лагери). На практика, това е топлозащитен костюм В-3, който Гагарин носи под скафандъра. А скафандърът го няма никъде.

Защо е необходимо космическият костюм да бъде скрит?

Нека лети без скафандър

Битката, която се развихря около скафандъра за първия полет на човек в космоса, е напрегната. В космоса заминава първият човек – с какво трябва да облечен по време на това опасно пътешествие?

Днес това звучи нелепо, но тогава част от специалистите сериозно смятат, че Юрий Гагарин може да полети именно облечен в този топлозащитен костюм. Той трябва да спаси космонавта при евентуално приземяване или кацане във вода и да го пази от свръхохлаждане; ако корабът се разхерметизира в космоса, то той би бил безполезен. С други думи, тези специалисти искат да пратят космонавта без никакъв скафандър.

Този вариант се обмисля, тъй като разработчиците на кораба "Восток" през февруари 1960 г. разбират, че имат сериозни проблеми с излишната маса и трябва да направят сериозни икономии с оборудването. Прогнозите им, обаче, са доста оптимистични: вероятността кабината да се разхерметизира е много малка, затова скафандърът е излишен и той единствено би добавил излишно тегло.

Спорът дали на космонавта му трябва скафандър продължава до лятото, докато не му е сложена окончателна точка от бащата на съветската космонавтика – конструкторът Сергей Корольов. Той заявява, че е готов "да жертва 500 кг. (от техническото оборудване на кораба), само и само скафандърът с животоподдържащата система да бъде готов до края на годината".

И така, до планирания поет остават по-малко от 8 месеца, през които специалистите трябва да създадат първия скафандър в историята – "СК-1".

Първият костюм

Взето е решение да се избере краткия път и за прототип е използван костюмът "Воркута" за пилотите на изтребителите Су-9, където също регулирането на налягането и подаването на кислород са от изключителна важност.

"СК-1" е "мек" скафандър от два слоя плат. Единият е от полиетилентерефталат – вид термоплат. В онзи момент това е нов материал, създаден в Лабораторията за Високомолекуляни съединения към руската Академия на науките сравнително скоро (през 1949 г.). От него е изработен силовият слой на скафандъра (а днес този материал се използва, например, за производство на пластмасови бутилки).

Вторият, т.нар. херметичен слой, е направен от гума. А външният слой, който виждат всички, е оранжевият водонепромокаем калъф. Оранжев е, за да може космонавтът да бъде намерен по-лесно, ако му се наложи да катапултира от кабината и да се приземи с парашут.

Шлемът не може да се сваля – към него са прикрепени датчици за налягането. Ако налягането падне, шлемът автоматично се затваря, а маркучът, който продухва вътрешния слой на костюма с въздух от кабината на кораба, се прекъсва. Подаването на въздух в този случай става от кислороден балон. Естествено, космонавтът не може да излезе в открития космос с този скафандър, но би могъл да прекара с него автономно от кораба в кабината 5 часа. Между другото, дори в първия скафандър има предвидено устройство, чрез което космонавтът няма нужда да го сваля, за да облекчи естествените си нужди.

"СК-1" е ушит стриктно по размерите на първия отряд от космонавти, т.е. той не е универсален. Заедно с шлема тежи около 20 кг. Човек не може да облече този костюм самостоятелно, без чужда помощ. Има ясна инструкция как се прави това – в каква последователност се вмъкват краката, ръцете и т.н. Но може да се свали самостоятелно.

Гагарин на практика е облечен в няколко пласта дрехи: бельо, термозащитен костюм, слой от полиетилентерефталат, слой от гума и накрая, оранжев калъф. Но защо не трябва да попада пред камерите с този костюм?

Човек със секретна мисия

Цялата работа е в особената секретност на скафандъра. Той с право се смята за гениално съветско творение – материалите и цялата му конструкция, в условията на космическата гонка, са приравнени под държавна тайна. Една от функциите на външния яркооранжев калъф е именно да крие какво се намира под него.

Освен всички инструкции, Юрий Гагарин получава заповед и при приземяването си, където и да стане то, да вземе мерки или да скрие скафандъра, или да го унищожи. А за да може това да бъде изконтролирано, към Гагарин е прикрепен един от инженерите, разработили скафандъра – Ота Митхрабанович Бахрамов. На 12 април 1961 г. той изпълнява секретната си мисия, за която знаят само няколко души.

В района на приземяването Бахрамов трябва да приеме скафандъра или от Гагарин, или от ръководителя на издирвателно-спасителната група. В този ден инженерът, натоварен с тайната мисия, попада на няколко любителски снимки. Здравият мъж с шапка и кожух е взет от жителите на Енгелс за телохранител на космонавта и сътрудник на държавна сигурност, изпратен да пази националния герой. Но истината е далеч по-прозаична. Бахрамов е там просто заради костюма.

А сега проследете с нас еволюцията на руския космически костюм - от Гагарин до днес!