Порталът The Drive посочи руските изтребител-бомбардировачи Су-34 за шампиони по запас от гориво на борда.
"Су-34 Fullback на ВКС на Русия е аномалия сред военните самолети, произвеждани днес", пише авторът Томас Нюдик. "Един от аспектите, който впечатлява в този самолет – това е неговата способност да носи поразително голямо количество гориво за тактически самолет, което позволява да се изпълняват далечни мисии без дозареждане във въздуха. Това действително е кралят на бързите реактивни самолети, когато става дума за това колко гориво може да вземе със себе си във въздуха", пише Нюдик, цитиран от "Российская газета".
Той напомни, че Су-34 е от семейството на изтребителите Flanker и има възможност да води въздушен бой, но е на първо място е тактически бомбардировач.
Разработката на ударната версия на Су-27 започва още през 1977 година. Но докато се произвежда Су-24, този проект не се смята за приоритетен. Едва през 1986 г. в производство е пуснат Су-27ИБ (изтребител-бомбардировач).
След това е преименуван на Су-34 и е назначен за наследник на Су-24. Самолетът е съхранил по-голямата част от корпуса на Су-27 и неговите двигатели, но има значително изменена двуместна кабина със седалки, разположени в един ред. Други съществени изменения включват увеличена опашна стрела.
Въпреки че обсегът на полета на Су-24 е достатъчен за поразяване на цели на разстояние около 145-290 км зад фронтовата линия, той не може да се сравни по възможности с F-111. Например F-111 може да носи две ударни ракети с малък обсег AGM-69 (SRAM), както и четири резервоара на окачване, които обезпечават боен радиус от 2896 км.
Това вероятно е взето предвид при разработването на Су-34. Су-27 вече е добре оборудван по отношение на горивния капацитет: пет вътрешни резервоара побират до 9389 кг гориво. Оригиналният Flanker не може да използва допълнителни резервоари или да дозарежда гориво по време в полет, но притежава впечатляващ обхват от 3700 км при "чист" полет на голяма височина.
На Су-34 вътрешният запас от гориво е увеличен до 11398 кг, а в носовата част на самолета се появява прибираща се сонда за дозареждане по време на полет. Въпреки тези нови възможности, обсегът без дозареждане все още е от първостепенно значение, тъй като в съветско време (и дори сега) въздушните танкери са числят към далекобойните бомбардировачи и не са част от тактическата авиация.
Освен това на Су-34 има възможност за монтиране на до три резервоара на окачване. Това е повече от общия обем на вътрешния горивен резервоар на F-5E и само със 770 кг по-малко от този на изтребителя F-16.
Общо този запас дава 18 591 кг гориво. Това е приблизително еквивалентът на шестте вътрешни горивни резервоара на F-16. За сравнение, F-15E носи общо 7314 кг гориво.
Обсегът на Су-34 може да стигне до 4500 км, което е огромна стъпка напред в сравнение със Су-24 и му позволява на Су-34 да извършва далечни полети.
Още по-важното е, че Су-34 може да достигне обхват от 3000 км, като носи шест 500-кг бомби, четири ракети "въздух-въздух" и допълнителни резервоари.
Ако товарът на въоръжението се увеличи до 4000 кг, тогава Су-34, летящ на малка височина, може да достигне целта на разстояние от 600 км.