Как СССР става лидер в производството на вятърна електроенергия (СНИМКИ)

Днес вятърната енергия е популярна в цял свят като екологично чист начин за генериране на електроенергия. Мощността на вятърните турбини се увеличава всяка година и възлиза на стотици гигавати. В Европа например вятърните паркове вече генерират 16% от цялата енергия, а в някои страни като Дания тази цифра се доближава до 50%.

В днешна Русия вятърната енергия не е много разпространена, нейният дял от общото производство на електроенергия е само 1% (въпреки факта, че през 2020 г. капацитетът на вятърните турбини в страната се увеличи три пъти). Въпреки това преди сто години идеята за използване на вятъра предизвиква голям ентусиазъм сред съветските учени.

Вятърни турбини за отдалечени райони

Електрификацията на страната е една от глобалните задачи на болшевиките след революцията от 1917 година. По това време малко електроцентрали работят на торф, въглища и нефт и е ясно, че е необходим някакъв нов източник, евтин и в изобилие, за драстично увеличаване на производството на енергия. Така учените се обръщат към вятърната и водната енергия. И въпреки факта, че водноелектрическата енергия се оказва по-ефективна и заема значително място в енергообезпечаването на СССР (в днешна Русия 20% от електроенергията се произвежда от водноелектрически централи), в началото големи надежди се възлагат и на вятъра.

През 1918 г. в Москва е основан Централният аерохидродинамичен институт (ЦАГИ), където са разработени първите серийни ветрогенератори с мощност до 30 киловата. В сравнение със съвременните технологии, това количество енергия би било достатъчно за един месец работа на хладилник.

В селското стопанство такива малки генератори са много полезни. Използват се в отдалечени райони на СССР, например в Бурятия, на станциите на Северния морски път. С тяхна помощ те зареждат батерии, захранват се радиовъзли и е възможно да осветяват къщи. Общо са произведени няколко хиляди малки ветрогенератори.

Разработват ветрогенератори и други конструкторски бюра. И така, през 1931 г. близо до Балаклава (Крим) се появяват най-мощните ветрогенератори по това време от 100 киловата.

Сега индустриалните ветрогенератори достигат мощност от 6-8 мегавата, но преди век 100 киловата са истински пробив.

Теглото на балаклавския агрегат достигна 9 т, а размахът на лопатките е 30 метра. Той е изобретен от Юрий Кондратюк, един от пионерите в космонавтиката (по-специално той изчислява траекторията на полета до Луната), който дори се занимава с проектирането на вятърни паркове.

Генератор в Крим захранва цялата трамвайна линия Балаклава-Севастопол. Въпреки това по време на Великата отечествена война както генераторът, така и самата трамвайна линия са разрушени от обстрел и не могат да бъдат възстановени. В средата на 30-те години на миналия век има проект за друг вятърен парк в Крим близо до върха на планината Ай-Петри, който не се осъществява.

Забележителен ветрогенератор

Основният проблем на първите ветрогенератори е липсата на резерв, тоест при тихо време може да останете без електричество. С този проблем се захваща Анатолий Уфимцев, самоук изобретател от Курск (Южна Русия). В старата му къща все още се пази същият вятърен парк с диск за съхранение, построен от него през 1931 година.

Парите за проекта се отделят от ЦАГИ и дори култовият съветски писател Максим Горки. Уфимцев осветява с ветрогенератора работилницата си, къщата и част от улицата, на която се намира. Станцията продължава да работи след смъртта на изобретателя през 1936 г. и дори по време на германската окупация. До 1957 г. работата на станцията се поддържа от местен механик, който участва и в изграждането ѝ. Тогава обаче се налага да бъде спряна заради износването на някои части. Повторното ѝ пускане не е успешно. Днес къщата на Уфимцев се превърна в една от забележителностите на Курск, където се събират любителите на необичайни технологии.

Вятърна енергия за социализма

С развитието на енергетиката недостатъците на ветрогенераторите стават очевидни в сравнение с енергията на водата, атома или газа, но въпреки това вятърната енергия продължава да се използва, когато е необходимо, включително за индустрията и "великите строежи" в Севера и Далечния изток.

През 1973 г. се появява държавна програма за развитие на вятърната енергия.

Една от първите пълноценни вятърни паркове се появява в края на 80-те години на миналия век на остров Саарема (Естония), която включва 64 вятърни турбини и осигурява енергия за цяла рибна фабрика.

В същото време е разработен генераторът "Радуга-1" с мощност 1 мегават. Един от тези генератори е запазен в Калмикия (Южна Русия) – работи до 2014 г., а сега е изоставен.

А за домакинствата предприятието "Ветроен" произвежда малки ветрогенератори, наречени "Лайка".

Някои от тези устройства все още могат да се видят в дачи и днес, главно вятърни помпи. "Работи денонощно и безплатно, – пише потребителят на такава помпа. – Повдига вода от дълбочина до 8 метра от сондаж или кладенец". Той също така отбелязва предимствата на устройството и неговата безопасност, тъй като няма части, които могат да изгорят.

През 1989 г. СССР приема цялостна програма за използване на алтернативна енергия, която обаче не е изпълнена поради разпадането на страната.

Междувременно руски космонавти ще изследват технологии за 3D печат на МКС!