Колко руски космонавти са загинали по време на полет в космоса?

Наука и технологии
ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА
Последната и най-страшна трагедия по време на космически полет се случва през 1971 година.

Веднага правим едно уточнение: космонавтът не загива директно в космоса. Тези, които са били в околоземната орбита, са загивали в атмосферата на Земята, при разхерметизирането на кабината или заради отказ на парашутната система.

Общо в историята на съветската космонавтика има 4 случая на смърт по време на полет, като последният е от 1971 година.

В световен мащаб броят на загиналите космонавти е 18.

Най-голям е броят на смъртните случаи по време на мисиите на САЩ. През 1986 г. инцидент на совалката "Чалънджър" отнема живота на седем американски астронавти. Трагедията се случва на 73-ата секунда от полета, на височина 14 км, когато машината все още се вижда от земята и полетът ѝ се гледа в ефир от милиони хора по целия свят. Един от ускорителите се откачва и пробива горивния резервоар.

Втората трагедия се случва през 2003 година: совалката "Колумбия" се разпада 16 минути преди кацането си, малко след като навлиза в плътния слой на атмосферата. В нея има 6 американски астронавти и един специалист от Израел. По-късно комисия установява, че причината е разрушаването на топлозащитния слой на лявото крило – при старта на совалката в него попада откъснало се парче от топлоизолацията на кислородния резервоар.

Първата смърт в космоса

Първата смърт в космоса, обаче, се случва на борда на съветския "Союз 1". Владимир Комаров е сред първите космонавти на планетата и лети с номер 7.

През 1962 г. космическата гонка между СССР и САЩ е в разгара си и съветските ръководители на космическата програма не пропускат възможност да изпреварят Щатите. През същата година е взето решение да се проектира корабът "Союз" за облитане на Луната, което отнема пет години. Дотогава вече е създадено следващото поколение на кораба – "Союз 2". Комаров е натоварен с уникална мисия: за първи път в историята да осъществи стиковка между два кораба в Космоса – "Союз 1", където е командир на кораба, и излетелия на следващия ден след него "Союз 2". Но тази мисия се проваля.

От самия старт на "Союз 1", в който е Комаров, се случва нещо. Първоначално се отваря един от панелите на слънчевата батерия. След това командата за ориентация на кораба по Слънцето не сработва, отказва и връзката на къси вълни… А когато космонавтът получава строга заповед да предприеме кацане, автоматиката "не позволява" да се даде спирачен импулс. Комаров успява да овладее кораба и като че ли всичко е наред. Но в крайния етап на спускането парашутните въжета се усукват. "Союз 1", който се движи със скорост около 60 м/сек се врязва в земята и се взривява.

"Това, което се случи с Комаров, е наша грешка, на разработчиците на системата. Пуснахме го прекалено рано. Недоработихме "Союз", ще каже по-късно академик Борис Черток, един от главните конструктори. Преди Владимир Комаров да бъде пратен в космоса, "Союз" има три  безпилотни изстрелвания и всички те са съпътствани от проблеми. "Трябваше да направим поне още един истински безпроблемен пуск. Може би с човешки макет. За да сме напълно сигурни", смята Черток.

Случаят "Союз 11"

Четири години по-късно се случва още една голяма трагедия. При връщането на кораба "Союз 11" от орбита, той се разхерметизира и тримата космонавти на борда му – Георгий Доброволски, Владислав Волков и Виктор Пацаев, загиват на път към Земята.

Екипажът трябва за първи път да се стикова първата в света пилотируема орбитална станция "Салют 1". През юни 1971 г. те щатно проверяват стиковката и изпълняват всички необходими дейности на борда, след което получават заповед да се връщат на Земята. В отсеците на "Союз 11" налягането, температурата и цялата апаратура е в норма, връзката със Земята е устойчива. Полетът върви добре до момента, в който, на височина 150 м, радиовръзката с космонавтите внезапно прекъсва. Апаратът с екипажа, обаче, продължава плановото си снижаване. Той влиза в плътния слой на атмосферата, парашутната система сработва навреме, двигателите за меко кацане се включват и апаратът се приземява в зададения район. Когато на мястото пристига издирвателната група, в капсулата намират космонавтите, които следят безжизнени в креслата си.

Става ясно, че на височина 150 км от Земята се е отворил вентилационният клапан, който отговаря за налягането в апарата. Той трябвало да се отвори на височина 4 км от Земята. Екипажът разбира къде е проблемът и се опитва да отстрани "теча", но само след 40 секунди налягането в кораба пада, космонавтите губят съзнание и скоро загиват. Можело е да бъдат спасени, ако са имали скафандри, но в "Союз 11" могат да се поберат до трима космонавти само в един случай – ако те са без скафандри.

От какво най-често умират космонавтите?

Гибелта на екипажа на "Союз 11" е най-страшната трагедия за цялото съществуване на съветско-руската космонавтика. Но далеч по-голям брой хора по целия свят загиват не по време на полет, а на земята – при неуспешни ракетни пускове или изпитания и подготовка за тях. Те наброяват най-малко 300 души.

Руските учени изясняват от какво най-често умират космонавтите, загинали в орбита и успешно върнали се у дома. За да го направят, те анализират данни от 1960 до 2018 г.: за този период  общо 118 съветски и руски космонавти са извършили най-малко един космически полет и почти една трета от тях (37 души) са умрели в края на наблюдението.

Най-честата причина за смърт при космонавтите е сърдечно-съдово заболяване и онкологични проблеми. При това, докато заболяванията на сърцето водят списъка на причините за гибелта им, то онкологичните се срещат най-често при космонавтите, прекарали повече време непосредствено в космоса.

Както отбелязват самите учени, тези различия нямат статистическа значимост, "но са тревожни", тъй като рискът от онкологични заболявания е свързан с повишения радиационен фон.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: