През 1869 г. руският учен Дмитрий Менделеев открива периодичния закон, който класифицира свойствата на елементите в зависимост от атомното им ядро. Това му позволява да създаде таблица, която включва не само всички известни химични елементи, но и предвижда физичните свойства на все още неизвестни елементи. Всички елементи до 94 (плутоний, Pu) се срещат в природата, но тези след тях са се разпаднали преди милиарди години и днес могат да бъдат синтезирани единствено в лабораториите – и с това се занимава съвременната наука. През миналия век се смята, че не е възможно да има повече от 100 елемента, но днес са познати вече 118. Няколко от химичните елементи са кръстени на руски учени и местата, където са открити.
Първият химичен елемент, кръстен на Русия, е под номер 44 в таблицата. Това е метал, открит от професор Карл Ернст Клаус от Казанския държавен университет през 1844 година. Клаус го кръщава на латинската дума "ruthenium" – европейското име на източнославянските земи през Средновековието.
Рутеният се извлича от платинената руда. Той е важен елемент в промишлеността и употребата му е ограничена, тъй като в природата има много малки количества от него. Например, неговата сплав прави титана устойчив на корозия, а от сплавта с платина се правят електрически контакти. Рутеният се използва и като катализатор за пречистване на вода на орбиталните станции.
Елементът под номер 62 в таблицата е кръстен на минния инженер Василий Самарски-Биховец. През 1847 г. този руски инженер дава някакъв минерал от Илменските планини (днешна Челябинска област) на германския химик и член на Руската академия на науките Хайнрих Розе. Розе го кръщава "самарските", а след това, през 1878-1879 г., химиците Марк Делафонтен и Пол-Емил Льокок дьо Боабодран откриват в него нов химичен елемент и го наричат "самарий".
Днес, той се използва за правене на магнити и в медицината.
Този елемент под номер 101 е кръстен на самия Дмитрий Менделеев. Той е синтезиран през 1955 г. от американски учени в Калифорнийския университет в Бъркли. Те предлагат да го кръстят на създателя на периодичната таблица. През същата година Комисията на Международния съюз за чиста и приложна химия кръщава елемента 101 "менделевий".
Това е силно радиоактивен метал. До момента учените са открили 17 от изотопите му с полуразпад от 1 ч до 51 дни. Все още не се използва в практиката.
В Московска област има научно градче на име Дубна, където се намира Обединеният институт за ядрени изследвания. От 1950-те това е главният център в Русия, където учените синтезират нови химични елементи чрез ядрени реакции. Химичният елемент с номер 105 е открит през 1970 г. от съветски учени от Института в Дубна и Американски учени от Лабораторията "Лорънс Бъркли" в Калифорния (в Дубна първите резултати са получени още по-рано, през 1968 г.).
Двата научни центъра провеждат независими изследвания. Различно е и името на елемента: в СССР го наричат "нилсборий"(Ns) в чест на датския учен Нилс Бор, а в САЩ му казват "ханий" (Ha) в чест на германския физик Ото Хан. През 1994 г. Комисията на Международния съюз за чиста и приложна химия предлага името "жолиотий" (Jl) – на френския физик Фредерик Жолио-Кюри. Така, в различните варианти на Менделеевата таблица през годините се срещат различни имена на този елемент. Окончателното решение на Комисията е взето през 1997 г., когато елемент 105 е кръстен на Дубна.
Що се отнася до самия елемент, известно е, че той е изключително радиоактивен и най-стабилният му изотоп има разпад само 28 часа. Дубният все още няма практическо приложение.
Елемент 114 е синтезиран в Дубна през 1998 г. под ръководството на забележителния (и все още жив) експерт в експерименталната ядрена физика Юрий Оганесян, с участието на американски физици от Националната лаборатория "Лорънс Ливърмор"“. Комисията на Международния съюз за чиста и приложна химия официално одобрява името флеровий през 2012 г. в чест на основателя на лабораторията в Дубна, съветския физик Георгий Флеров. През 1965-1974 г. екипът на Флеров успява да синтезира елементите от 102 до 106.
Флеровият е метал, който не съществува в природата (поне засега). Изотопите му се разпадат за части от секундата. Физиците, обаче, предполагат, че ако бъде добит в някакво теглово количество, той ще е подобен на оловото по плътност и може да стане един от най-лесно стопяемите и най-лесно кипящите метали.
Елемент номер 115 е синтезиран в Дубна през 2003 г., но е международно признат едва през 2015 г., след поредица от експерименти в научни центрове по цял свят. През 2016 г. Комисията на Международния съюз за чиста и приложна химия официално го кръщава "московий" на Московска област, където се намира Дубна.
Този супер тежък елемент е силно радиоактивен и има кратък период на полуразпад, който се измерва в части от секундата. Свойствата му все още не са проучени. По ирония на съдбата, московият се разпада в дубний.
Последният и най-тежък от познатите елементи е 118, кръстен на Юрий Оганесян, който ръководи синтеза му в Дубна през 2002 г. в сътрудничество в Националната лаборатория "Лорънс Ливърмор".
Елемент 118, също като 115, е силно радиоактивен, а периодът му на полуразпад е части от секундата. Свойствата му все още се проучват: предполага се, че оганесонът е благороден газ като неона и ксенона.
Учените по цял свят в момента работят, за да получат елементи от 119 до 126. Тяхното съществуване е прогнозирано от теоретичната наука, но все още не е доказано на практика.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си