През 1928 г. един възпитаник на Висшия художествен и технически институт в Санкт Петербург се готви за защитата на дипломната си работа. Презентацията му се превръща в първата теоретична стъпка към мигрирането на човека в орбитата на земята.
Георги Крутиков започва научното си начинание с една простичка идея: всяко общество трябва да си има уникално благоустройство. Например, феодалните общества строят градовете си около горите и ги структурират в кръгла форма, докато капиталистическите общества подреждат улиците в градовете правоъгълно.
Крутиков твърди, че новото комунистическо общество заслужава да има свое уникално градско благоустройство. В тезата си той предлага визията си за летящ град, който да стане масов в СССР в бъдеще. Работата му предизвиква големи полемики.
Архитектът предлага земята да се освободи, като на повърхността бъдат оставени само заводите и останалите производствени мощности, а хората да бъдат преместени да живеят за постоянно в комунални градове, носещи се във въздуха.
Изображението по-горе показва общата визия на Георги Крутиков за новия град. Високите жилищни сгради са подредени в кръг на платформа, където, според плановете на архитекта, трябва да има технически съоръжения и комунални помещения.
Архитектът предлага да се използват малки летящи кабинки – нещо като летящите превозни средства от блокбъстъра на Universal Pictures „Забвение“ (2013), които да транспортират хората от повърхността на земята до летящия град и обратно.
Противно на популярния филм, обаче, летящите кабинки на Крутиков могат да се използват и като място за кратък престои и живеене и да бъдат автономна част от по-големите стационарни сгради.
Кабинките са с изчистена форма. Плановете са в тях да има преносими мебели, които да се променят спрямо обстоятелствата и нуждите на пилота. Кабинките трябва да могат и да се прикрепят към основната жилищна сграда, според плановете на Крутиков.
Освен от архитектурата, Крутиков е пленен и от цепелините. Той вярва, че в обозримо бъдеще учените ще открият или ще изобретят нови форми на енергия и това ще превърна „летящия град“ на Крутиков в реалност.
Поради тази причина Крутиков е убеден, че реализирането на футуристичния му план ще се случи в близко бъдеще.
Поддръжниците на работата на Крутиков смятат проекта за сериозна стъпка към архитектурния авангард. Опонентите му, обаче, го критикуват с твърдението, че е прекалено фантастичен и нереалистичен.
Въпреки критиките Крутиков успешно защитава работата си пред академиците и получава професионална степен. Гради кариера в архитектурата, въпреки че новите му проекти са по-реалистични от „летящия град“. Например, Крутиков успешно проектира административни и жилищни сгради в Москва.
Архитектът и визионер умира през март 1958 г. Проектът му така и не е реализиран.
Той вярва, че хората ще изоставят Земята и ще се преместят да живеят в атмосферата.