Проект "Ихтиандър": Как тестват първия подводен дом в СССР

"Първи ден под вода. Отблизо се вижда скала, отвсякъде покрита с подводна джунгла. Там животът кипи. Ракът Митка се сгуши във вдлъбнатината. Понякога излиза от скривалището си, пълзи флегматично по скалата и през цялото време дъвче нещо. Нощта настъпи. Ту в единия, ту в другия илюминатор пламтят мълнии – това са най-простите микроорганизми", пише любителят акванавт Александър Хаес, жител на първата подводна къща в СССР, през август 1966 г.

1960-те години в Съветския съюз са белязани от жаждата за изследване не само на космоса, но и на подводните дълбини. Пионерите в това дело са донецки водолази, чийто ентусиазъм е подхранен от информацията за успешните експерименти на френския изследовател Жак-Ив Кусто. През 1962 г. той спуска на морското дъно в Марсилия първата в света подводна къща "Коншелф I", а през 1963 г. "построява" цяло селище на дъното на Червено море.

Купчина скрап и неръждаем ентусиазъм

"Ихтиандър-66"

архивни кадри

Ако на Запад професионалисти се занимават със създаването и тестването на подводни къщи, в СССР първите опити са направени от аматьори – членове на водолазния клуб "Ихтиандър", кръстен на героя от романа на съветския писател-фантаст Александър Беляев "Човекът-амфибия".

Сглобяването на подводната къща започва през есента на 1965 година. Железни листове – бъдещите стени – са предоставени на ентусиастите от Донецкия институт по минна механика и техническа кибернетика. На летището намират и ремонтират компресора, който по-късно пълни бутилките на водолазите със сгъстен въздух. Електрическата централа, с която разполагат водолазите, съвсем скоро е изведена от експлоатация, но тя им свършва работа.

Първата подводна къща в СССР е оформена като малък хангар с дъгообразен покрив, площта му е 6 кв. метра, с капацитет от двама души. Вътре има две легла едно над друго, маса с телефон, контролна и медицинска апаратура и санитарен възел. Наблюдаването на морето става през четири илюминатора. Вентилация е проектирана така, че акванавтите дори да могат да пушат вътре. Предвижда се електричеството, прясната вода и въздухът да се изпомпват от брега чрез тръби и кабели, а храната за жителите, дневна дажба от 5000 kcal, трябва да се доставя от други водолази.

Подводен дом

М. Туровский / ТАСС

На 5 август 1966 г. къщата е пренесена на нос Тарханкут в Крим. По това време местните подводни дълбини са добре проучени: тук са открити древни амфори и предмети от бита на скитите. Водолази разполагат палатков лагер за стотина души на носа. Инженери и спасители дежурят на брега и наглеждат експеримента. Лекарите провеждат изследвания върху дишането, кръвообращението, метаболизма и психическите реакции на подводничарите. Оператори запечатват историческия момент. Самите подводни заселници са трима.

"С хирургическа точност"

"Ихтиандър-66"

архивни кадри

Първият опит да се спусне къщата на дълбочина от 11 метра с помощта на пет бетонни блока от един и половина тона е направен на 19 август, но плановете са осуетени от тридневна буря, която разпръсва блоковете из целия залив. На 23 август е направен втори успешен опит. Къщата е теглена до мястото за гмуркане два часа с гребла, тъй като извънбордовият двигател отказва.

Първият обитател на къщата е председателят на клуба на подводничарите, хирургът Александър Хаес, който е съпровождан от своя колега Жора Тунин. Хаес прекарва първия ден сам.

"Цяла нощ къщата се тресеше. Няколко пъти се събуждах с ужас – губех пространствена ориентация; понякога ми се струваше, че кабелите ще се спукат, че ще трябва да се втурна презглава към изхода, но къде е той, от коя страна? И къде тогава да търся скалата, под която лежи аварийно водолазно оборудване?! Всеки път се обаждах на базата с тревога, но уверен глас неизменно повтаряше: "Саша, всичко е наред ..." Сега всички съмнения са зад гърба ми. Експериментът, нашият експеримент, беше успешен…", цитира откъси от дневника на Александър Хаес през 1976 г. списание "Вокруг света".

В 7:30 ч. сутринта на 24 август Хаес е посетен от лекари, които проверяват здравословните му показатели, в 8:30 при него слиза "сервитьор" със закуска, който след това придружава Александър за подводна разходка. Вечерта при него се настанява московският инженер Дмитрий Галактионов. На 26 август пионерът е заменен от донецкия миньор Юрий Советов.

Преди да излезе на повърхността, Хаес се подлага на десатурация – премахване на азота от тялото чрез вдишване първо на смес от кислород с хелий, а след това и на чист кислород. По време на изкачването, на дълбочина от седем метра Хаес има първа спирка от 20 минути. На три метра от повърхността – втора. Предвидени са паузи за декомпресия – плавно отстраняване на излишния азот от тялото. За 60 минути, след три дни подводен живот, първият акванавт в СССР излиза жив и здрав на повърхността.

На следващия ден, 27 август, започва буря. В 8 часа сутринта лекарите успяват да слязат и да проверят здравословните показатели на акванавтите Галактионов и Советов, но към 14 часа е решено експериментът да бъде прекратен.

При завръщането си в Донецк екипът на проекта "Ихтиандър" получава закъсняло писмо от Федерацията по подводни спортове, забраняващо експеримента, но няколко месеца по-късно Федерацията все пак награждава водолазите с диплома.

Нови попълнения в семейството на "Ихтиандър"

"Ихтиандър-68"

Государев Буерак

"Ихтиандър-66" стартира серия от експерименти на донецки водолази с подводни къщи. На 28 август 1967 г., също в Крим, в залива Ласпински близо до Севастопол, те спускат на дълбочина 12 м "Ихтиандр-67" – четиристайна къща, предназначена за петима, с кухня, спалня, баня и лаборатория. Акванавтите – а сега и акванавктките – последователно живеят под вода общо 14 дни. Те тестват телата за работа в неестествени условия, а също така "отглеждат" експериментални морски свинчета, мишки, заек и котка в къщата. Нервната система на акванавтите също е изпробвана. Два пъти подводната къща протича, а вторият път дори се наводнява до половината.

Последната къща от поредицата "Ихтиандр" потъва на дъното през 1968 г., също в залива Ласпински. Целта на експеримента е геоложко изследване: на дъното близо до къщата работи сондажна платформа, която се обслужва от акванавти. Проектът е отменен след 4 дни поради буря. Това е последният експеримент на съветските любители подводничари.

През 1970 г. на нос Тарханкут се появява табела в памет на първата подводна къща с надпис "Гледайте напред и не поглеждайте назад". А през 2006 г., 40 години след експеримента, там се появяват три черно-бели карирани плочи, символизиращи формата на втория Ихтиандър.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.