Вадим Калугин
Михаил ПочуевМосковското метро е едно от най-красивите в света. Старите станции, декорирани с мрамор и мазилка, лесно могат да бъдат сбъркани с някой императорски дворец. Московчани обаче обичат метрото не само заради красотата му – това е най-надеждният и безопасен начин на придвижване из града. Сутрин и вечер, когато автобусите и автомобилите чакат в задръствания, милиони пътници спокойно под земята отиват по делата си.
Средно за денонощие близо 9 млн. души използват московското метро. В пиковите часове – сутрин и вечер – влаковете се движат на интервал от 90 секунди. Денем разписанието им е на близо 3 минути. Има наистина една линия, по която влаковете се движат малко по-нарядко. Това е участъкът от Александровската градина до Международна, но обикновено тази линия се използва от малко хора.
Между другото денем в метрото могат да се видят не само пътнически влакове, но и служебни. Те забавят скоростта на станциите, но вратите не се отварят и на тях не можеш да се качиш. Най-често това са влакове, които се прехвърлят в друго депо за ремонт или за пребоядисване. А има и влакове "оценители". Например по Арбатско-Покровска и Филевска линия се движи диагностициращ влак "Синергия". Той оценява състоянието на пътя, на тунелите и оборудването.
Повечето станции на метрото са отворени от 5:30 сутринта до 1 часа през нощта, някои станции като "Сокол" и "Аеропорт" отварят още в 5:20. А последните влакове потеглят от крайната станция на всички линии в 1:03 през нощта. Така че на практика метрото превозва пътници до 2 часа през нощта.
Ако сте били в московското метро, сигурно сте обърнали внимание на огромните часовници, които висят над входа към тунела. На тях е посочено московското време и кога влакът е заминал. Мнозина цял живот се питат защо ми е необходимо да знаят това? Отговорът обаче прост. Тези часовници не са за пътниците, а за машинистите и се наричат интервалометри.
"По принцип всички влакове се движат строго по график, но в пиковите часове, когато този график може малко да се наруши, потеглянето на влака се определя по тези часовници", разказва машинистът 2-и клас Антон Хлинин. "Когато влакът тръгва, часовникът се занулява".
Антон Хлинин
Михаил ПочуевА табла, които показват времето, което остава ДО пристигането на влака, в Москва има само на няколко линии, а и те се появиха неотдавна.
Сутрин и вечер, когато в метрото има много пътници, влаковете могат да спрат в тунела, очаквайки своя ред. "Едновременно на една линия се случва да има по двадесетина влака и, ако графикът на предния състав за потегляне се е нарушил, то всички останали състави след него ще чакат", обяснява Вадим Калугин, машинист 1-и клас.
Вадим Калугин
Михаил ПочуевМашинистите винаги са готови за екстремни ситуации, казва той. Случва се често закъсняващи пътници да решат в последния момент да влязат във вагона, когато вратите се затварят, и на машиниста му се налага отново да ги отвори, забавяйки състава.
"Мнозина си мислят, че метрото затваря в 1 часа през нощта, пазачът слага големия катинар и си отива у дома", казва Антон Хлинин. "В действителност метрото работи денонощно". Влаковете нощуват или в депото, или на самите станции. Машинистите тогава имат почивка за кратък сън – 2-3 часа в стаите за отдих. "Нощните смени на машинистите започват вечерта, а последният курс приключва в 2:30 през нощта, и до 5 сутринта спим в стаята за отдих", обяснява машинистът 1-и клас Ворку Бедасо. "Там винаги има дежурен – вземаш си чай и кифла и отиваш на работа. Организмът свиква и дори се събуждаш без будилник".
Ворку Бедасо
Михаил ПочуевДокато влаковете са спрели, по линиите работят специалисти по ремонта. Те проверяват влаковите състави, оглеждат пътя. В същото време станциите се чистят и мият. А в 5 сутринта се връщат машинистите и отново се подготвят да превозват пътници до около 6 и половина сутринта, докато не застъпи новата смяна.
За да караш електрически влак, трябва да имаш желязна издръжливост и да можеш да реагираш бързо в екстремни условия. Затова и заплатата на машиниста е далеч по-висока от средната за Москва. Докато бъдещият машинист се учи, той получава шест месеца и половина стипендия от 30 000 руб. (около 500 евро). След това преминава 3-месечен стаж с опитен наставник, а в края на обучението бъдещият машинист получава длъжност помощник. "Истината е, че мнозина така и не завършват обучението и остават най-упоритите", казва Вадим Калугин.
По-нататък всичко зависи само от самия кандидат: ако продължава непрекъснато да повишава квалификацията си и да взема изпитите, той става машинист без клас, след това получава 3-и клас, след това 2-и, а след това 1-и. Висшият клас е машинист-инструктор. Всички изпити за квалификация са сложни, но те влияят на заплатата. Например машинист 3-и клас получава около 80 хил. руб. (1300 евро), а машинист 1-и клас – до 120 хил. (2000 евро).
Сега всички машинисти са мъже, но през съветските години жените активно са работели като машинисти. Една от тях, Наталия Корниенко, е карала влак по Соколническата линия 30 години. Сега повечето жени в метрото работят в службата по движението.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си