Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Откакто през 1957 г. в СССР правят сензационния пуск на първия изкуствен спътник на Земята, ръководството на страната непрекъснато изисква нещо не по-малко ефектно от съветската космическа програма. Генералният секретар Никита Хрушчов на всеки четири месеца задава на учените един и същи въпрос: “С какво още ще ги удивим?”. С добрите новини има проблем.
До август 1960 г. Съветският съюз вече е успял да прати в космоса 8 кучета, но нито едно от тях не се връща живо. Краят на мисията винаги е еднакъв. Сърцераздирателната история на Лайка - първото куче в космоса, предизвика ожесточени етични спорове.
Кадър от анимационния филм "Звездни кучета: Белка и Стрелка", реж. Святослав Ушаков, Инна Евланникова, 2010
Сentre of National Film (CNF), КиноАтисНо космическата гонка има прекалено високо политическо значение. Съветите са обсебени от идеята, че живо от космоса може да се върне не само куче, но и човек. Изстрелването на кучетата Лисичка и Чайка през юли 1960 г. завършва с авария и смъртта на животните: на 23-ата секунда от полета горивната камера се разрушава. Тогава решават, че кучетата трябва да бъдат подсигурени с катапултируема капсула, за да може да бъдат спасени в случай на авария. Това е единственото изменение, което е внесено преди следващия пуск. Само двайсет и няколко дни по-късно той предстои на уличните кучета Белка и Стрелка.
Докато в САЩ в космоса изстрелват маймуни, в СССР предпочитат именно бездомни кучета. "На първо място, уличните кучета бяха много подходящи. Техният живот не е лек: ту студ, ту глад. А това значи, че те са свикнали да оцеляват в различна среда. На второ място, кучетата се отнасят много добре към човека, който за тях е господар. И се поддават на тренировки. И на трето място, физиологията на кучетата е много добре изучена още от времената на Иван Петрович Павлов", разказва докторът по медицински науки професор Адилия Котовская, която готви тези кучета за мисиите им.
Белка и Стрелка, като много други кучета, са намерени на улицата. По онова време из съветските улици буквално се разхожда специална мисия с техническо задания: да намерят кучета на възраст от две до шест години, с тегло до шест килограма и ръст до 35 см. Предпочитат се кучета със светла козина, тъй като те изглеждат по-добре на снимка. Във вивариума на Института по медико-биологични проблеми има едновременно до дузина такива кучета.
Белка е лидерът в отбора - тя е най-активна и най-общителна. На тренировките тя се представя най-добре, първа отива до купата с храна и първа се научава да лае, ако има някакъв проблем. Стрелка пък е с най-светла козина с оранжеви петна - тя е по-скоро плаха и затворена, но преминава успешно всички изпитания. И двете кучета са на около две и половина години.
Те преминават детайлни медицински изследвания и постепенно се обучават за бъдещите изпитания: първоначално ограничават пространството им за няколко денонощия, а после им слагат електроди, с които да следят състоянието им с помощта на датчици, научават ги да носят дрехи и да понасят свръхнатоварване.
Когато идва време за полета, кучетата са прекръстени. Белка и Стрелка са имената, под които те влизат в историята. Но докато живеят във вивариума към института ги наричат Капля и Вилна. "По-солидните" им имена са измислени, когато са включени в летателния отряд.
Полетът е планиран за 19 август 1960 година. Освен кучетата, в катапултируемия контейнер има и 12 мишки, насекоми, растения, гъбни култури, семена царевица, пшеница, грах и лук, няколко вида микроби. А извън него летят 28 лабораторни мишки и 2 бели плъха. Всички те са нужни, за да бъде изследвано как космическият полет влияе върху организма и различни култури.
Този пуск е забележителен и защото за първи път от космоса тече телевизионно изображение: картинката от борда на кораба отива направо в приемен пункт на земята, като това се случва незабавно или с малко закъснение. По време на излитането дишането и пулсът на кучетата се ускорява, но когато корабът излиза в орбита, всичко се нормализира. Скоро им дават храна - субстанция, подобна на пача, която заменя и храната, и водата. Купите с космическата кучешка храна са закрепени точно под мястото, където лежат четириногите космонавти. По сигнал те се придвижват към тях, а след като кучетата се нахранят, се отдалечават. Белка и Стрелка изяждат всичко с апетит.
След това, по време на четвъртата обиколка около Земята, Белка става крайно неспокойна и се опитва да се измъкне от каишките, с които е вързана. Въпреки това, медицинските ѝ показатели с в норма.
След 17 обиколки кучетата успешно се връщат на Земята. Общо те прекарват в космоса 27 часа. Младши научният сътрудник В.С. Георгиевски, който е част от издирвателно-спасителния отряд, си спомня: "Когато отворихме спускателния модул, Белка и Стрелка ме познаха и започнаха да се галят. Състоянието им беше добро, дори по-добро, отколкото след някои тренировки. Нослетата им бяха влажни, езиците, с които ми ближеха ръката, бяха розови. Успокоих се и дори ги пуснах да се поразходят из степта".
След като анализират резултатите от полета, учените стигат до извода, че пребиваването в космоса не представляват никаква опасност за човека. Изстрелването на Белка и Стрелка е последният пуск преди полета на човека.
Според учените временното неразположение на Белка се дължи на стреса, който не е заплаха за живота. Въпреки това, заради този случай е взето решение първият полет на човека в космоса да бъде ограничен до минимален брой обиколки. Фактически, именно заради Белка Юрий Гагарин прави само една обиколка около Земята.
Това е първият и единствен полет на Белка и Стрелка в космоса. След това те излизат в заслужена пенсия и живеят в Института по медико-биологични проблеми до дълбока старост. През 1960-те години те са най-популярните кучета в страната: портретите им красят афиши, плакати, марки, пощенски картички и календари.
Няколко месеца след полета Стрелка ражда шест здрави кутрета, които са показани по телевизията. "И там имаше едно чисто бяло кутре на име Пушок. То много се хареса на жената на президента на САЩ Жаклин Кенеди. И решиха да ѝ подарят "сина" на космонавтката. От посолството на САЩ при строга секретност при нас дойде голяма делегация, взеха документите на Пушок, направиха му ваксини, а после едва ли не под милиционерски кордон го откараха в американското посолство. Това беше голяма работа! Все едно возеха някакъв принц", спомня си Адилия Котовская.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си