Кои модели превръщат "Москвич" в легендарна машина?

През 1972 г. британският автопилот Тони Ланфранки печели ралитата Castrol и Britax зад волана на "Москвич 412". Автомобилът, който струва по-малко от 600 британски лири, според правилата попада в последната, четвърта група (разделението е на базата на стойността на автомобилите, а не по техническите им характеристики). Големият брой точки, набрани от Тони в неговата категория, му позволява в крайна сметки да победи главните претенденти за абсолютната победа – BMW 2002 Tii и Ford Capri 3 000 GT.

Благодарение на това постижение моделът 412 става един от най-популярните в СССР за времето си и се котира много добре и в чужбина.

Благодарение на оптималното съчетание от надеждност, мощност и икономичност, "Москвич" се превръща във флагман на съветската автомобилна промишленост още през 1960-те, а скоро повече от половината от произведените модели годишно започват да се изнасят зад граница.

По-късно в класацията на съветските народни автомобили "Москвич" е изместен от "Жигули" и "Волга"; той губи водещите си позиции, а през 2001 г., когато от конвейера слиза последната кола, изглежда, че окончателно е останал в историята. От 1998 г. до 2002 г. в московския завод на "Москвич" се произвеждат Renault и Nissan, като от 2012 г. компанията е 100% собственост на концерна Renault.

През май 2022 г. заводът си връща името "Москвич" и става собственост на руската столица. Тогава е обявена и новината за възобновяването на производството на автомобила, и то не само във вариант с двигател с вътрешно горене, но и с електрически мотор. Новите модели към момента са реплики на китайския кросоувър с предно задвижване JAC JS4 (известен още като Sehol E40X), който се произвежда от 2018 г. и се продава не само в КНР, но и в Бразилия, Египет и Либия.

Ето и моделите "Москвич", които се превръщат в сензация на съветската автомобилна промишленост по своето време.

"Москвич 400" – първият масов автомобил в СССР "родом" от Германия

Първият "Москвич" се произвежда от 1946 до 1954 г. и до голяма степен имитира немския Opel Kadett K38, който се прави в Германия от 1937 до 1940 година. Според съветските изследователи чертежите и моделите са създадени в Германия от смесени колективи, включващи немски и съветски инженери. По-късно са разработени и модификации – ван, пикап и дори кабрио-лимузина. Колата минава изпитания чак през 1949 г., когато серийното ѝ производство вече е в разгара си.

Самият автомобилен завод в Москва започва да работи през 1930 г., когато там се произвеждат американски "Фордове": първоначално те са оригинали от "родни" части, а след това, от 1933 г., в предприятието започват да се асемблират лицензираните копия ГАЗ-А и ГАЗ-АА. Следващият модел – КИМ-10-50, копира Ford Perfect.

"Москвич 407" – експортният успех на съветската автомобилна промишленост

Автомобилът е модернизация на по-ранния "Москвич 402". Докато се произвежда от 1958 до 1963 г., са пуснати общо 3 589 980 броя, като 120 903 от тях са изнесени. В продължение на няколко поредни години за чужбина заминават повече от половината произведени превозни средства.

Машината, предназначена за западните потребители, е с двуцветна каросерия, модифициран екстериор и по-скъп салон; в някои екземпляри воланът е отдясно. Колата се радва на търсене във Франция, Белгия, Скандинавия, Финландия, Великобритания. В Европа "Москвичи" сглобява белгийската фирма Scaldia и ги продава под собствената си марка Scaldia Essence.

Автомобилът развива скорост до 115 км/ч и това му позволява достойно да се включи в първото си рали "1000 езера" във Финландия. Там "Москвичите" дебютират на практика като базови машини, които не са предназначени за скоростни спортни състезания, но финишират без никакви сериозни повреди.

По-късно конструкторите разработват спортния "Москвич 407-купе" с двигател с мощност 70 конски сили, който редовно участва в различни международни гонки – ралитата "Акрополис" и "Монте Карло", надпреварите "Лондон-Сидни" и "Париж-Сидни", като заема призови места. Това се превръща в още една причина за увеличение на поръчките за износ.

"Москвич-408" – най-стилният съветски седан

Автомобилът с извити линии на каросерията, удължени фарове и 13-инчови джанти (първи в съветската автомобилна промишленост) се ползва с голяма популярност както в СССР, така и в западните страни.

Техническите характеристики – двигател с мощност до 60,5 конски сили, максимална скорост 129 км/ч – осигуряват на "Москвич 408" популярност и в чужбина. Ежегодно до 1960-те над половината от партидите отиват за износ.

В Скандинавието машината се продава под името Moskvich Carat, във Франция – Moskvitch Elite 1360, във Великобритания (за там се произвежда специална версия с десен волан) – Moskvich 408, в Германия – Moskwitsch, във Финландия – Moskvitsh, Elite (с два фара) и Elite de Luxe (с четири фара). В България автомобилът се сглобява със съветски части под името Rila 1400. В Белгия асемблирането се прави от фирмата Scaldia-Volga, която продава различни модификации на "Москвич" под името Scaldia 408, Scaldia 1360, Scaldia 1400, Scaldia 1433 (универсален модел с три врати), Scaldia 1426 (с пет врати) или Scaldia Elita. Част от автомобилите, които се сглобяват в Белгия, са с европейски дизелови двигатели.

Интересна подробност е, че в СССР "Москвич 408" струва 5000 рубли или 1900 британски лири, докато във Великобритания цената му е около 650 лири.

Автомобилът се произвежда от 1964 до 1975 г. в два завода – в Москва и в Ижевск.

"Москвич-412" – мощен и безопасен рали шампион

Мощността на двигателя на тази усъвършенствана версия на "Москвич 408" е 75 конски сили, а максималната скорост е 145 км/ч. За своя клас – малък автомобил от 2-а група с обем на двигателя до 1499 куб. см – той става рекордьор по натоварване на мощността. Същевременно "Москвич-412ИЕ" е първият автомобил в СССР, който през 1969 г. е оборудван с предпазни колани. Той има и с двукръгова спирачна система на спирачките и защитни елементи на бронята. Смята се, че "Москвич-412ИЕ" е първият съветски автомобил, където на пасивната безопасност е отделено сериозно внимание. От 1969 г. той става водещият модел на московския автомобилен завод и си печели репутация на здрава и проходима кола. Има и спортна версия за участие в ралита.

Автомобилът се сглобява от 1967 до 1976 г. в Москва, както и от 1967 до 1997 г. в Ижевск, където се произвежда като самостоятелната марка Иж-2125. Според съвременници ижевските "Москвичи" се различават от столичните с по-надеждната си сглобка, но по-грубо оформление на салона.

Автомобилите и от двата града се изнасят за чужина. Моделът се сглобява и във Финландия и България, като на българския пазар той се пласира под марката Rila. Частично сглобяване има и в Белгия, в завода на Scaldia-Volga, което продава автомобила под марката Mosvich Scaldia 1500. Белгийският "Москвич" се отличава от съветския по външния вид на салона, както и по опцията да има дизелов двигател.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви