Защо съветският свръхзвуков пътнически самолет престава да лети?

За създаването на свръхзвукови граждански самолети в света започва да се мисли малко след края на Втората световна война. През 1960-те идеята е приложена на практика.

През 1962 г. Великобритания и Франция се споразумяват да разработят съвместно свръхзвуков лайнер, който получава името "Конкорд" ("Съгласие"). По същото време СССР започва работа по собствен проект Ту-144.

Всяка от страните се стреми да издигне своя самолет в небето преди конкурента. В крайна сметка Съветският съюз успява да направи това първи.

На 31 декември 1968 г. самолетът, разработен от конструкторското бюро "Туполев", извършва първия си тестов полет с продължителност 37 минути. "Конкорд" излита едва на 2 март 1969 година.

Съветският самолет е малко по-бърз от своя западен колега (2500 км/ч срещу 2150 км/ч) и може да се издигне на по-голяма височини (19 000 метра срещу 18 300 метра). "Те в много отношения са подобни един на друг", утвърждава авиоконструкторът Алексей Туполев, син на Андрей Туполев. "Няма нищо изненадващо в това – и двата самолета са от един клас: броят на пътниците, скоростта, височината на полета и теглото са почти еднакви. Идентичността на основните характеристики също предизвика външно сходство". 

Съществената разлика в конструкцията им се дължи на факта, че "Конкорд" е предназначен за междуконтинентални полети от Европа до САЩ и обратно, докато полетите на Ту-144 трябва да преминат през територията на Съветския съюз.

Френско-британският свръхзвуков самолет може да лети на по-малка надморска височина, защото прелита над безлюдния океан, а съветският самолет трябва да се издигне по-високо, защото се движи над населени места. Преминаването в свръхзвукова скорост може да увреди човешкия слух и да счупи прозорци и стени. Оттук се пораждат разликите в теглото, разхода на гориво и редица други показатели на двата самолета.

Стартирането на серийното производство на Ту-144 в началото на 1970-те е помрачено от катастрофа. На 3 юни 1973 г., по време на международното авиошоу в Льо Бурже, първият сериен съветски свръхзвуков самолет се разпада във въздуха и пада върху жилищен район.

В резултат на това загиват шестима членове на екипажа и осем жители на селото. Разследването не разкрива неизправности в работата на системите на Ту-144 и не може да установи причината за катастрофата на самолета.

Въпреки това производството на Ту-144 продължава. Построени са общо 16 летящи екземпляра. Два от тях работят по маршрута Москва – Алмати, който е открит през 1977 година.

Полетът се издига на височина до 17 000 километра и развива скорост от 2000 км/ч. Пътническият самолет изминава разстояние от 3260 км за два часа вместо за пет, както го правят обикновените самолети.

"Самолетът започна да се издига с такъв колосален наклон, че имаш усещането все едно седиш в изстрелващ се космически кораб: крака ти са над главата, шум на ревящите двигатели, претоварване, което продължава две-три минути след излитането, – спомня си един от пътниците. – Постепенно налягането в облегалката на седалката започва да намалява. Ъгълът на изкачването също спада... Съвсем скоро, когато още не е достигнато ясното небе, обявяват по високоговорителя: "Уважаеми пътници, нашата надморска височина е 11 000 метра, скоростта е 1200 километра в час...". Ура, ние пътуваме със свръхзвукова скорост!"

"Височината от 17 000 метра не е нито 10 или дори 12 хиляди... Облачната покривка, над която летяхме, се простираше под нас толкова далеч, че изглеждаше сякаш лежи на земята. Това е особено забележимо, когато земята и сенките на облаците се виждат между разкъсаните облаци, те всякаш се сливаха. До тях е цялата бездна от пространство, залята от ослепителната светлина на Слънцето", пише възхитен пътник. 

Ту-144 успяват да направят 55 полета по маршрута Москва-Алмати и превозват 3284 пътници, но през 1978 г. е решено да се спре търговската употреба на свръхзвукови самолети в СССР. Причината е аварийно кацане на самолет по време на тестовете на нов двигател, които се провеждат през май същата година. В резултат на инцидента зигават двама членове на екипажа.

Истинската причина обаче е икономическата нецелесъобразност от използването на свръхзвукова пътническа авиация. Билетите за полета на Ту-144 струват почти два пъти повече от обикновените, така че самолетите често летят полупразни. Разходите за гориво, поддръжка на самолетите и създаването на подходяща инфраструктура на земята са внушителни. В същото време не се предвижда отварянето на пътнически маршрути към Европа.

След прекратяване на производството съществуващите екземпляри на Ту-144 се използват за превоз на товари, обучение и изпитателни полети. През 1993 г. самолетите са включени в съвместни руско-американски изследователски програми.

Западният събрат на Ту-144 има по-голям късмет. Големият брой бизнесмени в Европа и САЩ са готови да дадат сериозни суми пари, за да прелетят океана само за три часа и половина. "Конкорд" преустановява дейността си едва през 2003 г. след повишаване на цените на горивата, като по този начин временно слага край на световния свръхзвуков пътнически трафик.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви