Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
През 60-70-те години на миналия век между СССР и САЩ се разиграва истинска лунна надпревара. За 17 години руснаците изпращат 24 станции до Луната с надеждата да станат нейните първи колонизатори. Работата с безпилотни апарати е "микроскопична от гледна точка на точност и на управление, невероятна операция", казва космонавтът Алексей Леонов.
И въпреки че СССР така и не успява да изпрати човек на Луната, като загубва надпреварата със Съединените щати по отношение на дронове, Съветите постигат невероятни резултати.
Да вземем поне този: през 1971 г. два съветски лунохода се движат 9 месеца по лунната повърхност, като предават брилянтна картина.
Станцията се отправя в космоса на 2 януари 1959 г. и става първата космическа станция в света, изстреляна към Луната. Тя успешно достига втората космическа скорост и преодолява земното притегляне, но не достига самата Луна.
"Луна-1" има разминаване с 6000 километра и навлиза в хелиоцентричната орбита, превръщайки се в изкуствен спътник на Слънцето. Станцията се оказва изправна, а разминаването се случва поради грешка в подадените ѝ команди.
Следващата станция е пусната шест месеца по-късно и този път експериментът е успешен. "Луна-2" е първият обект в историята на човечеството, достигнал спътника на Земята. Тя открива слънчевия вятър на повърхността на Луната и събира точни данни. Така се оказа, че Луната практически няма собствено магнитно поле и радиационен пояс.
На 4 октомври 1959 г. излита "Луна-3" – първата станция, заснела обратната страна на Луната.
Има една забавна история, свързана с това събитие. Две години преди полета на станцията френският винопроизводител Анри Мер и съветският консул се срещат в Париж. Те се обзалагат, че никой никога няма да снима обратната страна на Луната. Скоро обаче снимката се появява във всички световни вестници.
Винопроизводителят спазва обещанието си и изпраща хиляда бутилки шампанско на Академията на науките на СССР. Една от бутилките попада в ръцете на главния конструктор Сергей Корольов. Заедно с изрезки от вестници и снимки тази бутилка сега се намира в Музея на космонавтиката.
През 1966 г. Съветският съюз прави още едно постижение: станцията "Луна-9" за първи път прави меко кацане на повърхността на спътника, кацайки на Луната в Океана на бурите. Благодарение на това земляните получават много панорамни изображения на Луната, тъй като преди това тя е снимана само от орбитата или от Земята.
След като научават много за повърхността на Луната, въпросът за подробното изследване на окололунното пространство застава на дневен ред. На 3 април 1966 г. първият ѝ изкуствен спътник "Луна-10" навлиза в орбитата на Луната.
Спътникът е истинска летяща лаборатория – работи 56 денонощия и събира много нови данни. По-специално, той открива аномалии в гравитационното поле на Луната: в някои от нейните области привличането е по-силно, отколкото в други.
През 1970 г. станцията каца на Морето на изобилието и взема 101 грама лунна почва – реголит. Ден по-късно тя се изстрелва към Земята и става първият робот, който доставя извънземна почва.
През същата година първият луноход "Луноход-1" отива на Луната. Той е доставен в района на Морето на дъждовете от станцията "Луна-17". Луноходът работи на повърхността 322 денонощия и изминава над 10 км на Луната. Управляват го с помощта на радиоканал от Земята.
На 8 март 1971 г., в чест на Международния ден на жената, огромна осмица е нарисувана на повърхността на Луната от лунохода.
През 1976 г. Съветският съюз изпраща за последен път станция в космоса, която каца на Луната. След като каца в района на Морето на кризата, на самия ръб на кратера, "Луна-24" взема проба от почвата от дълбочина два метра и съветските учени успяват да докажат наличието на голямо количество вода в нея. Това обаче е краят на съветската лунна програма – интересът към лунните изследвания, както и финансирането, изчезват.
На 11 август 2023 г. апаратът "Луна-25", първата лунна станция в съвременната история на Русия, се отправя към Луната. Задачата на станцията е да кацне в района на южния полюс на Луната (преди това всички кацания са на средната ширина на Луната, тъй като е по-лесно), където станцията ще изследва полярната вечна замръзналост и ще търси вода в нея. В бъдеще това е мястото, където Русия планира да създаде своя лунна база.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си