Предполага се, че там ще се изучава обстойно районът с помощта на автоматични превозни средства и луноходи. След това космическите кораби трябва да транспортират модулите до избраното място.
Владимир Павлович Бармин
Алберт Пушкарьов/ТАССВсеки от модулите тежи 18 тона, има диаметър 3,3 метра, а когато е сгънат, достига дължина от 4,5 метра. На място модулът се разгъва до 8,6 метра. Прототип на такъв модул е построен и изпитан през 1967 година.
Има общо девет модула: команден пункт, лаборатория, склад, работилница, медицински център с гимнастически салон, камбуз със столова и три жилищни помещения за настаняване на дванадесет души.
След инсталирането на модулите се планира базата да бъде покрита с лунна почва – реголит. Тя би могла да я предпази от радиация, температурни колебания и микрометеорити. Енергийната компания "Звезда" следва да осигури ядрен реактор.
Пътуванията по повърхността с научна цел трябва да се извършват със специален лунен влак, добре защитен от влиянието на околната среда. Той може да се движи със скорост 5 км/ч и да извършва автономни рейдове с продължителност до 60 дни.
Амбициозният проект за лунна база така и не вижда бял свят. Цената му от 50 млрд. рубли (80 млрд. долара) е твърде висока за СССР.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си