Места за избрани: как живеят в затворените руски градове

Lori / Legion-Media
Създадените през съветската епоха затворени градове, където под охрана били скрити най-важните стратегически обекти, съществуват в Русия и до днес. В тези градове не може да се влезе без специален пропуск, но това не спира туристите.

Първите затворени градове се появяват в Съветския съюз в края на 1940-е години. По заповед на Сталин е стартиран проект за разработка на съветско ядрено оръжие и в глухи места из страната поникват свръхсекретни населени места, които не фигурират на картата.

Атомни реактори, заводи за производство на компоненти за ядрени бомби, научни центрове за изучаване на атомната енергетика – всичко това е разположено в затворени административно-териториални образувания (ЗАТО). С времето свои ЗАТО придобиват Министерството на отбраната и разработчиците на космически кораби.

Независимо че в затворените градове живеели хиляди, официално те не съществували – ако жител на такъв град излезел извън него, той бил застрашен от углавно преследване, ако сподели къде живее. Да се проникне на територията на ЗАТО без пропуск било невъзможно. Но в замяна на суровия режим, който спазвали жителите на тези селища, те получавали 20% добавка към заплатата си. Получавали и достъп до дефицитни стоки, които липсвали в обичайните градове например колбаси.

След разпада на СССР руските власти разсекретяват много от тези градове, но някои от тях така и си остават закрити: в момента в Русия повече от 40 града са в режим ЗАТО.

Пропускателен режим

„По границите има високи огради и само на няколко места има КПП (контролно-пропускателни пунктове), през които може да попаднеш в града“, разказва Константин, бивш жител на ЗАТО Озьорск в Челябинска област (1443 км на изток от Москва).

Живописният град Озьорск, построен през 1940-е години, е разположен между четири езера в Урал. Тук има крупно предприятие за производство на компоненти за ядрено оръжие и изотопи.

В подобни условия съществуват всички ЗАТО. Охраната пуска вътре само притежателите на пропуски. Ирина, жителка на друг закрит град Саров (373 км на изток от Москва), разказва: „Виждала съм три вида пропуски: еднократен, временен и постоянен.“ За да получиш постоянен пропуск, трябва да се родиш в такъв град или да работиш в предприятие, което е в пределите му. Другите два вида пропуски можеш да получиш след дълго разследване от службите за сигурност и само в случай, че си близък роднина на някой от жителите на града или отиваш в командировка. За обикновен турист, още повече чужденец, да проникне в града е много сложно, практически невъзможно“.

Иначе в живота на хората в затворените градове няма никакви други ограничения. „Никой не блокира интернет, няма комендантски час“, разказва Константин, за да опровергае митовете за тези места.

Тихи пристанища

Жителите на ЗАТО смятат за свое преимущество безопасността на живота в подобни градове. „В детството ми думата „град“ беше синоним на нещо защитено. При нас не можеха да попаднат хора, като бивши затворници, мошеници, хулигани. Бях на шест години, когато се преместихме в друг град със семейството ми, и тогава за пръв път видях на улицата една баба, която просеше милостиня – за мен това беше истински шок“, разказва Константин.

Освен това в тези градове е удобно да се учи и работи, особено за тези, които са заети в промишлеността там. Например по времето на СССР Саров бил център за разработка на ядрено оръжие и днес си остава един от най-важните градове за руската наука.

„В моя малък роден град нямаше вузове, а институтът в Саров привлече тези, които искаха да се занимават с физика и математика“, разказва Ирина. След като завършва института, тя остава на работа в Саров – в предприятие, свързано с корпорация „Росатом“, която се занимава с проекти в сферата на атомната енергия.

Да ги отворят или да ги оставят?

Недостатък на живота в тези градове е скуката, признават местните. 

„В Североморск например въобще няма какво да се прави за отмора“, казва Роман, който живее в града (база на Северния флот на ВМФ на Русия, 1496 км на север от Москва). Роман е убеден, че затвореният статус на града пречи на развитието на бизнеса, и би искал Североморск да бъде отворен. Според него така би било много по-лесно да общува с приятели и роднини, а градът би напреднал икономически.

Съвсем не всички жители на ЗАТО обаче споделят това мнение – проучванията показват, че повечето обитатели на затворени градове биха искали особеният режим да бъде запазен. Константин от Озьорск също е против „отварянето“ на своя град. 

„В нас говори нашият манталитет, нашата малка гордост. Ако в други градове отговорите на въпроса „назовете вещите, без които не бихте напуснали града“ биха били телефон и часовник, то в Озьорск всеки ще отговори „паспорт и пропуск“.

"Российская газета". Всички права запазени.