Места за избрани: как живеят в затворените руски градове

Първите затворени градове се появяват в Съветския съюз в края на 1940-е години. По заповед на Сталин е стартиран проект за разработка на съветско ядрено оръжие и в глухи места из страната поникват свръхсекретни населени места, които не фигурират на картата.

Атомни реактори, заводи за производство на компоненти за ядрени бомби, научни центрове за изучаване на атомната енергетика – всичко това е разположено в затворени административно-териториални образувания (ЗАТО). С времето свои ЗАТО придобиват Министерството на отбраната и разработчиците на космически кораби.

Независимо че в затворените градове живеели хиляди, официално те не съществували – ако жител на такъв град излезел извън него, той бил застрашен от углавно преследване, ако сподели къде живее. Да се проникне на територията на ЗАТО без пропуск било невъзможно. Но в замяна на суровия режим, който спазвали жителите на тези селища, те получавали 20% добавка към заплатата си. Получавали и достъп до дефицитни стоки, които липсвали в обичайните градове – например колбаси.

След разпада на СССР руските власти разсекретяват много от тези градове, но някои от тях така и си остават закрити: в момента в Русия повече от 40 града са в режим ЗАТО.

u041cu0435u0436u0434u0443 u043au0440u0438u043cu0438u043du0430u043bu043du0438u044f u043au043eu043du0442u0438u043du0433u0435u043du0442 u0438 u043au043eu043du0442u0440u0430u043au0443u043bu0442u0443u0440u0430u0442u0430: u043au043eu0438 u0441u0430 u0440u0443u0441u043au0438u0442u0435 u0433u043eu043fu043du0438u043au0438

Пропускателен режим

„По границите има високи огради и само на няколко места има КПП (контролно-пропускателни пунктове), през които може да попаднеш в града“, разказва Константин, бивш жител на ЗАТО Озьорск в Челябинска област (1443 км на изток от Москва).

Живописният град Озьорск, построен през 1940-е години, е разположен между четири езера в Урал. Тук има крупно предприятие за производство на компоненти за ядрено оръжие и изотопи.

В подобни условия съществуват всички ЗАТО. Охраната пуска вътре само притежателите на пропуски. Ирина, жителка на друг закрит град – Саров (373 км на изток от Москва), разказва: „Виждала съм три вида пропуски: еднократен, временен и постоянен.“ За да получиш постоянен пропуск, трябва да се родиш в такъв град или да работиш в предприятие, което е в пределите му. Другите два вида пропуски можеш да получиш след дълго разследване от службите за сигурност и само в случай, че си близък роднина на някой от жителите на града или отиваш в командировка. За обикновен турист, още повече чужденец, да проникне в града е много сложно, практически невъзможно“.

Иначе в живота на хората в затворените градове няма никакви други ограничения. „Никой не блокира интернет, няма комендантски час“, разказва Константин, за да опровергае митовете за тези места.

Тихи пристанища

Жителите на ЗАТО смятат за свое преимущество безопасността на живота в подобни градове. „В детството ми думата „град“ беше синоним на нещо защитено. При нас не можеха да попаднат хора, като бивши затворници, мошеници, хулигани. Бях на шест години, когато се преместихме в друг град със семейството ми, и тогава за пръв път видях на улицата една баба, която просеше милостиня – за мен това беше истински шок“, разказва Константин.

5 u043cu0435u0441u0442u0430 u0432 u0420u0443u0441u0438u044f, u043au044au0434u0435u0442u043e u0435 u043eu043fu0430u0441u043du043e u0434u0430 u043fu044au0442u0443u0432u0430u0442u0435

Освен това в тези градове е удобно да се учи и работи, особено за тези, които са заети в промишлеността там. Например по времето на СССР Саров бил център за разработка на ядрено оръжие и днес си остава един от най-важните градове за руската наука.

„В моя малък роден град нямаше вузове, а институтът в Саров привлече тези, които искаха да се занимават с физика и математика“, разказва Ирина. След като завършва института, тя остава на работа в Саров – в предприятие, свързано с корпорация „Росатом“, която се занимава с проекти в сферата на атомната енергия.

Да ги отворят или да ги оставят?

Недостатък на живота в тези градове е скуката, признават местните. 

„В Североморск например въобще няма какво да се прави за отмора“, казва Роман, който живее в града (база на Северния флот на ВМФ на Русия, 1496 км на север от Москва). Роман е убеден, че затвореният статус на града пречи на развитието на бизнеса, и би искал Североморск да бъде отворен. Според него така би било много по-лесно да общува с приятели и роднини, а градът би напреднал икономически.

Съвсем не всички жители на ЗАТО обаче споделят това мнение – проучванията показват, че повечето обитатели на затворени градове биха искали особеният режим да бъде запазен. Константин от Озьорск също е против „отварянето“ на своя град. 

„В нас говори нашият манталитет, нашата малка гордост. Ако в други градове отговорите на въпроса „назовете вещите, без които не бихте напуснали града“ биха били телефон и часовник, то в Озьорск всеки ще отговори „паспорт и пропуск“.

"Российская газета". Всички права запазени.