Защо руското общество не е готово да посреща бежанци?

Алексей Малгавко / РИА „Новости“
Едва 33% от руснаците са готови да приемат в страната си бежанци и само 1% са готови да ги настанят в дома си, това се казва в доклад на „Амнести интернешънал“ (Amnesty International).

Фаиз (името е променено) е избягал от родната си Сирия преди две години. Пристигнал в Русия с туристическа виза. Когато визата изтича, помолил за убежище, но получил отказ. Фаиз, който владее руски език, имал проблеми и с намирането на работа. Никой не искал да наема на работа „различен“ – израсналия в друга културна среда, говорещ на руски със силен акцент.

„Русия не ме прие. Аз имам предвид не само отказа на убежище. Говоря като цяло за руското общество. Хората гледаха на мен като на чужд. Отказваха ми наемането на жилище или пък искаха суми, три пъти по-високи от пазарните цени  спомня си Фаиз. – Много хора ми казваха: Какво търсиш тук? Заминавай си обратно! Но аз не искам да се връщам. Искам само едно – мирен и спокоен живот“.

Историята на Фаиз е показателна. Съгласно доклада на Amnesty International „Рейтинг на лоялността към бежанците“, руснаците имат най-висока нетърпимост спрямо бежанците. Едва 33% от анкетираните руснаци отговарят, че са готови да посрещнат в страната си хора, избягали от войни и преследвания. Само 1% от тях са готови да приемат бежанци в дома си. В рейтинга на лоялността спрямо бежанците руснаците се оказаха с най-висока нетърпимост в света.

Различното отношение към бежанците от Сирия и от Украйна

Галина Негрустуева, съветник по информационните въпроси във ВКБ ООН (Върховен комисариат на ООН за бежанците) (Communications/PI Associate) свързва това отчасти с активната пропаганда в руските медии, съобщаващи за проблемите на Европа, предизвикани от бежанците. „Всеки ден на нас отвсякъде ни говорят и ни показват, че бежанците – това е нещо лошо, че много от тях са престъпници и терористи, че отиват в Европа, за да живеят лек живот и да получават високи помощи. Как искате след цялата тази пропаганда руснаците да се отнасят с търпимост към бежанците?“, казва Негрустуева.

Друг въпрос е отношението на руснаците към бежанците от Украйна, свързани с Русия с общо културно и историческо минало.

Игор Солоденко, бежанец от Югоизточна Украйна, пристига в Москва преди 2 години. Първоначално работи като куриер, след това започва като охранител. Солоденко с благодарност си спомня за рускинята, в чийто магазин той е работил: „Тя ми помогна с храната и квартирата. Много съм ѝ благодарен. Въобще тук хората са много отзивчиви, макар че бюрокрацията си е бюрокрация“.

Анастасия Яримоха, избягала от Донецк, споделя опита си: „На битово ниво отношението към нас навсякъде бе много добро. Ако се държиш като нормален, културен човек, всички се отнасят положително и са готови да ти влязат в положението. Тук ни се роди дете, много местни жители ни помогнаха с детски вещи и с различни съдове“.

Руснаците възприемат различно бежанците от Украйна и бежанците от Близкия Изток и Африка.

„Бежанците от Югоизточна Украйна в преобладаващото си мнозинство са етнически руснаци. Външно те по нищо не се отличават. Никой не ги спира на улицата. А и избликът на патриотични настроения в обществото през пролетта на 2014 г. също изигра ролята си. Болшинството от руснаците се отнасят с търпимост към украинците и са готови да им помогнат“, казва Светлана Ганушкина, председател на комитета „Гражданско съдействие“, благотворителна организация, оказваща помощ на бежанци и принудителни преселници. Причината не е в ксенофобията, а в безработицата.

Михаил Черниш, доктор на социологическите науки от Института по социология при РАН, смята, че нетърпимостта на руснаците към бежанците е свързана с икономическата криза и опасенията, че бежанците могат да им отнемат работните места.

„В Русия притокът на мигранти и бежанци предизвиква масови уволнения. За работодателя е в пъти по-евтино да наеме нелегален бежанец, отколкото местен жител. Проблемът не е в самите бежанци. Проблемът е в системата: няма ефективни профсъюзи, правата на работниците не се защитават“, отбелязва експертът.

За това говори и опитът на Анастасия Яримоха от Донецк: „Една жена във влака като дочу разговора със съпруга ми и като разбра, че сме от Украйна, ни каза, че ние ги притесняваме и отнемаме работата на руснаците.

При това според Михаил Черниш не може да се говори, че за руското общество е характерна ксенофобията. „Русия е многонационална страна. Почти всички от ранно детство са обкръжени от хора от различни националности и вероизповедания. Тук въобще не става дума за ксенофобия“.

Според данни от представителството на ВКБ ООН в руската Федерация, в момента 316 594 души са със статут на бежанци или лица, търсещи убежище. По-голямата част от тях са дошли от Украйна (312 504). Статутът „бежанец“ дава възможност да се работи без допълнително разрешение, патент или квота и да се получава пенсия. Статутът се предоставя безсрочно, но лицата със такъв статут трябва регулярно да се пререгистрират в миграционните органи, по правило, веднъж на две години. По данни на комитета „Гражданско съдействие“ към този момент само двама граждани на Сирия са получили в Русия статут на бежанец.

"Российская газета". Всички права запазени.