Забавачка, теглена от елени: как в Сибир готвят малките номади за училище

Александра Терьохина / Александр Волковицки / yamalexpedition.ru
Училищната библиотека се придвижва в шейна по тундрата, а часовете зависят от графика на номадския живот.

Ненеците-еленовъди на полуостров Ямал цяла година сменят местоживеенето си из тундрата. Семейството на еленовъда е голямо и обикновено в него растат от три до шест деца. Вместо детска градина и възпитател те имат родителите си, техния дом – чум (конусовидна палатка, в която живеят еленовъдите), и елени. Само че когато детето навърши седем години, за него започва нов етап от живота. През есента в тундрата долита хеликоптер и го отвежда в училището-интернат в най-близкото селище.

Системата на училищата-интернати за децата на еленовъдите, които водят номадски начин на живот, е създадена през 1930-те години и работи и досега. Образованието дава избор между живот в тундрата и кариера в града. Родителите казват, че след това децата сами избират – дали да се върнат в тундрата или да останат на "голямата земя".

Снимка: Александра Терьохина / Александр Волковицки / yamalexpedition.ruСнимка: Александра Терьохина / Александр Волковицки / yamalexpedition.ru

Адаптирането към училището е трудно. Свободата на живота в тундрата се заменя от графика на интерната. Татко и мама са далеч. Наоколо има много непознати хора. Обучението е на чуждия руски език. За да може детето по-лесно да се адаптира към училището, по проект за номадско образование в Ямал се откриват мобилни детски градини.

Александра Тершхина, антрополог от Санкт Петербург, живее една година с ненецко семейство. Тя прави педагогически експеримент – организира в чум пътуваща детска градина, за да подготви за първи клас 6-годишния любопитен и весел Хасавако, син на Костя и Албина Серотето.

Снимка: Александра Терьохина / Александр Волковицки / yamalexpedition.ruСнимка: Александра Терьохина / Александр Волковицки / yamalexpedition.ru

Детство в тундрата: спиш до обед, вдигаш чума и хвърляш ласо

Двегодишното дете обикаля селището на номадите. Пред него се разкрива светът на тундрата – земя и треви, елени, пастирски кучета, съседи, които се приближават на тесните си шейни към чума. За малчугана се грижат възрастните: мама, татко, баби и дядовци, а през летните ваканции – по-големите деца.

Като навършат три години обаче, децата стават по-самостоятелни и могат да правят всичко, каквото поискат в пределите на селището. От тази възраст към игрите, разходките и съзерцанията се прибавят и леки задачи, давани от родителите.

Предучилищната възраст е щастливо време за децата на ненеците еленовъди. Те спят, колкото си искат, и се измъкват от топлото легло едва към обед. Най-вкусното парче от храната се дава на тях. Любимите им игри са хвърляне на ласо и строене на чум-играчка, който изглежда като истински, само че е няколко пъти по-малък. Момичетата обичат да играят на нухуко – традиционни ненецки кукли от гъши или патешки клюнове.

Педагогически решения: анимационните филми срещу четенето

Номадското образование е особен формат на занимания, които не нарушават цикъла на номада, а го допълват. Александра Тершхина обучава децата, когато те спрат някъде за известно време и в свободното време от всекидневните дейности. През дните, когато отново се поема на път, занимания няма.

Снимка: Александра Терьохина / Александр Волковицки / yamalexpedition.ruСнимка: Александра Терьохина / Александр Волковицки / yamalexpedition.ru

Александра е донесла от града най-необходимите материали за обучението. Веднага щом се отворят няколко свободни часа, тя вади от нартата (традиционната ненецка шейна за придвижване, теглена от елени) бои, хартия, пластилин, принадлежности за писане и развиващи игри и децата се събират за уроци.

През летните месеци номадската група на детската градина има осем възпитаници – децата на семейство Серотето и съседските малчугани. Шестгодишният Хасавако се подготвя за училище – учи руската азбука и аритметика. Надя, която вече година ходи на училище, повтаря буквите и решава задачи. По-малките деца – 3-годишните Педава и Люба, 4-годишният Игорьок и 5-годишните Семьонко и Маша заедно с Хасавако и Александра рисуват, лепят апликации и правят фигурки от пластилин. Тези занимания са им приятни – децата на тундрата обичат да научават нещо ново. Хасавако среща затруднения само при четенето: Александра убеждава недоволния ученик да чете, като за награда му обещава интересни игри и анимационни филми.

Снимка: Александра Терьохина / Александр Волковицки / yamalexpedition.ruСнимка: Александра Терьохина / Александр Волковицки / yamalexpedition.ru

През зимата за уроците се отделя по-малко време, отколкото през лятото. По време на полярната нощ светлата част на деня е кратка и за 4-5 часа трябва да се набавят дърва, да се нахранят елените, да се приготви ядене или пък да се събере целият чум и цялата покъщнина за следващото пътуване. Затова през полярния ден заниманията се провеждат на открито и събират цяла тълпа зрители – баби, дядовци, родители и дори еленовъди, дошли на гости да пият чай.

И ето че настъпва есента. В края на август долита училищният хеликоптер, за да вземе Хасавако от родния чум и да го отведе в селищния интернат. Очаква го година в непозната обстановка, с други правила на живот и без родителите. Хасавако обаче с нетърпение чака училището и първия клас. От разказите на по-големия си брат и сестра си той знае, че в училище е трудно, но пък интересно.