Какво значи да си чукча и да живееш в Крайния Север?

Евгений Кайпанау
Потомците на първобитни еленовъди и морски ловци и до ден днешен обитават региона с едни от най-суровите природни условия в Русия – Чукотка.

За да се стигне от Москва до административния център на Чукотка, Анадир, трябва да се прелетят над 6000 км в посока изток. Тук, в центъра на Вечната замръзналост и на ветровете от Северния Ледовит океан и Берингово море, през зимата температурата достига до минус петдесет градуса. В Анадир, най-голямото населено място в Чукотка (население 50 000 души, от които 15 000 чукчи), живеят около 16 000 души.

Погледнат от високо, градът прилича на кутия с разноцветни бонбони (сградите са боядисани с различни цветове). Тук има училище, болница, пристанище и библиотека. И това е най-развитото място на Чукотка. В останалите селища условията за живот са значително по-лоши, а придвижването между тях е възможно само с всъдеходи или с елени.

„Истинските хора“?

Предците на чукчите са се появили в тундрата още преди новата ера и наричали себе си „луораветлан“ – истински хора. Някога този народ е номадствал с хилядите елени по целия полуостров, ловувал е китове и е живял в яранги – оригинални преносими палатки от еленови кожи. Но традиционният живот на чукчите бил толкова тежък, че те не възприемали смъртта като трагедия.

А известният руски етнограф Владимир Богораз писал за феномена на „доброволната смърт“ сред чукчите, когато възрастни хора или се самоубивали, или молели приятели и роднини да сторят това: „Поводът за доброволна смърт на възрастните хора съвсем не е липсата на добро отношение към тях от страна на близките им, а по-скоро тежките условия на живот“.

Но това не е пречило на чукчите да бъдат отлични воини и да станат единственият народ на Чукотка (а там, освен тях, живеят евени, юкагири, кереки, ескимоси), който не се покорява на руската експанзия през XVII век.

С утвърждаването на съветската власт (провеждаща политика на подкрепа на малките народи) в Чукотка, животът на чукчите кардинално се променя: коренното население научава, що е то писменост и училище, техният бит значително се подобрява, а смъртността намалява. Но след разпадането на СССР започва постепенна деградация: закриват се еленовъдни стопанства и предприятия за пушено месо, защото не се вписват в новата капиталистическа реалност, а друга работа тук не се намира.

Болшинството от днешните чукчи живее не в яранги, а в стационарни жилища и работи в сферата на обслужването. Но животът в Чукотка, както и преди, си остава тежък, стоките са скъпи, а заплатите са ниски (около 20 хил. рубли (€270)), и младежта напуска. Националните поминъци – еленовъдството и уловът на морски животни – са в упадък, през 2015 г. са останали по-малко от хиляда еленовъда.

„Преди това занятие бе като „визитна картичка“ на региона. Проблемите започнаха през 90-е години. А след като милиардерът Роман Абрамович престана да бъде губернатор на Чукотка, еленовъдството стана губещ отрасъл. Поради факта, че еленовото месо е по-скъпо от това, което се доставя от континентална Русия, пазарът няма как да се развие“, казва потомственият еленовъд и чукотски режисьор Владимир Пуя.

Пазителите на традиции

Независимо от тежкия живот на чукчите, има и такива, които се стремят да запазят традициите си. Например жителите на село Лорино, което се намира на брега на Берингово море, до ден днешен се занимават с китоловство. Преди няколко години дори бе заснет документален филм за тях, който получи достатъчно престижната руска филмова награда – ТЕФИ.

За това разказа Евгений Кайпанау – 36-годишен чукча, израснал в Лорино, но сега работещ в националния ансамбъл в Москва. Той постоянно общува с роднините си, които са останали в родния му край. „Баща ми беше най-уважаваният ловец на китове  казва Кайпанау. –  И аз от рождение знам как се ловуват моржове и китове, как се лови риба и как да живея в тундрата“.

Артистът твърди, че в Чукотка има млади хора, които се стремят към традициите: „Те учат чукотски език, участват в национални празници, препитават се с лов на китове“.

Неясната съдба

Какво бъдеще очаква народа на чукчите? Независимо от финансовата подкрепа на властите и минните компании, работещи в региона, социално-икономическата ситуация в Чукотка е по-сложна, отколкото в много други руски региони. Все повече чукчи са принудени да се преселват от националните си села в районните центрове, за да си намерят работа и подслон, и по този начин губят националния си начин на живот. Заради суровия климат, лошото състояние на здравеопазването и ниското социално равнище днес средната продължителност на живота на чукчите е едва 45 години. 

Почти 13 години руският олигарх Роман Абрамович е ангажиран с делата в региона: в началото като губернатор на Чукотския автономен окръг (2001-2008), а след това – като председател на Думата на Чукотския автономен окръг (2008-2013). За своя бивш губернатор жителите на чукотка си спомнят само с добри думи. За времето, докато той е ръководител на региона, брутният продукт на Чукотка се увеличава пет пъти, средните заплати на местните жители са увеличени в пъти. Освен това със свои лични средства Абрамович периодично прави щедри подаръци за жителите на региона във вид на безплатен монтаж на стъклопакети или летни туристически екскурзии.

"Российская газета". Всички права запазени.