Фестивали на коренните жители: 3 начина да купонясваш в Сибир през лятото

1. Фестивалът "Светът на Сибир" – всички народи на Русия в един ден

Снимка: Matthew Traver

Шосето Красноярск – Шушенское. Пред прозореца на автобуса равнините се редуват с гористи хълмове, хълмовете – със силуети на кратери и степи с древни могили.

Матю Тревър, екстремен пътешественик, фотограф и оператор от Лондон, вече два дена и половина е на път. Той пътува от най-високата точка на Сибир, връх Белуха, към село Шушенское в Красноярския край, за да посети международния етно фестивал за музика и занаяти "Светът на Сибир".

Една част от гостите се настаняват в старинните селски домове на Новото село, а друга – в детския оздравителен лагер, в който креватите са с пружини, а закуската в столовата е оризова каша с вкус на "съветско детство". Матю си избира палатковото селище: там го очаква превърналият се в навик сибирски походен живот – гора, комари и нощни събирания около огъня.

Фестивалното утро започва с обреди. На разсъмване девойки събират росата от тревата и с нея си измиват лицата, а след това плетат венчета от ароматни билки и заплитат в косите си цветя.

В "Света на Сибир" традиционни носии обличат не само артистите и занаятчиите, но и гостите. Пътешественикът от Лондон отбелязва, че "…през всичките си 30 години никога не съм виждал толкова разнообразна демонстрация на култури, народи и народни носии. Само за един ден гледане и слушане на цялата музика в "Светът на Сибир" научих и видят традиционните компоненти на места като Беларус, Украйна, Тува, Бурятия, Якутия, Чукотка, татарите, чечените, калмиките, молдовците, алтайците, ненеците и още толкова много", спомня си Матю.

Да останеш гладен в "Света на Сибир" е трудна работа: гостите се гощават с шурпа – чорба от месо със зеленища и едро нарязани зеленчуци, лагман – голяма чиния с фиде и месо, различни пироги с пълнеж от зеле, сирена или есетрово месо.

За британеца обаче най-необичайни от местната кухня се оказват супите: "Смятам, че в руската кухня има едно специално нещо – супите! Солянката ми се струваше много наситена на вкус, но миналата година за първи път опитах окрошка и мисля, че нейният вкус е просто уникален заради кваса, който е част от състава ѝ. Не се сещам за друга супа в Европа, която да прилича на руската окрошка.

2. "Тун Пайрам" – хакаски празник на първия айран

Снимка: Михаил Маклаков

Айранът е млечно-кисела напитка, задължителна част от менюто на животновъдите. Той се прави от края на юни, когато с появата на зелена трева домашните животни започват да дават първото си мляко. Първият айран символизира началото на ситото време за номадите, затова се празнува с размах – обреди, народни игри, съревнования, песни и танци.

Сагайската поляна, на 95 км от Абакан, е изпълнена с хиляди хора. Музикантите свирят на народни инструменти, изпълняват гърлено пеене и песни на родния си език. Звуците на дайрето и тувинското гърлено пеене хоомея се усещат особено мощно в откритата степ.

Снимка: Михаил Маклаков

Гюнтер Кройцер, пътешественик  от Австрия, който е бил в Хакасия, разказва: "Най-много ми хареса природата на Хакасия. Когато гледаш недокоснатите от цивилизацията сибирски пейзажи с техните безкрайни хоризонти, осъзнаваш, че и твоите хоризонти стават също толкова широки".

Най-важната част от празника е конкурсът на айрана. Жените варят айран и с него черпят гостите, за да могат те да усетят различните вкусови нюанси на напитката. В разтопената от слънцето степ чаша прохладен пенлив айран е спасение от жегата. Преди да пият айран, хакасите му пеят тахпахи – хвалебствени песни.

Снимка: Михаил Маклаков

Гостите опитват хакаска храна – овнешки бульон мюн, месна супа с булгур от ечемик чарба угрей и вряща сметана с брашно и яйца потха: "За първи път в живота ми харесва овнешко – опитах го в националната хакаска супа, която предлагаха на фестивала", казва Гюнтер.

3. Игрите на евразийските народи – дружелюбната борба на най-силните

Снимка: Александра Мудрац / ТАСС

Игрите на евразийските народи са етнокултурен фестивал, на който мъжете се състезават по сила и ловкост, а жените – по красота. Провежда се веднъж на две години. Мястото е избрано от хората още в древността – свещените хълмове Йохе Йорд и Бага Йорд на 8 км от село Еланец в Иркутска област.

Снимка: Александра Мудрац / ТАСС

Под побелялото от летния зной небе разгорещени борци си мерят силите, а ездачи си организират конни надбягвания. Стрелците стрелят по мишени с традиционни лъкове. Силовите атлети пък минават през тежко изпитание – трябва да вдигнат и пренесат камък, тежащ 110-125 кг.

Снимка: Александра Мудрац / ТАСС

Преди векове победителите в тези състезания били награждавани с домашни животни или с брак с най-красивото момиче. Французойката Изабел с увлечение наблюдава националната борба на участниците от Бурятия. "Аз знам за Олимпийските игри, но тук видях непознати видове спорт!".

Снимка: Александра Мудрац / ТАСС

Освен състезанията, главното събитие на празника е Йохор – обредно хоро на евразийските народи около свещен хълм. За да бъде обхванат той, са необходими 700 души. Липсата на желаещи да танцуват до сутринта, хванати за ръце с множество непознати, не се усеща. Например на празника през 2015 г. се извивах хоро в три кръга от 5 хиляди гости.

Снимка: Александра Мудрац / ТАСС

Изабел казва, че "да се добереш дотук не е толкова просто, няма го този комфорт, с който са свикнали чуждестранните туристи. Но за мен това пътешествие се оказа неочаквано приятно. За мен бе откритие, че в Сибир се среща такова разнообразие от етноси, притежаващи нещо уникално, което в Европа не може да се види".

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.