Диви коне и древни ритуали: експедиция до Южен Сибир

Приключението започва! Ако все още мислите, че Сибир е заграден от лоши пътища и кафяви мечки, скрити във всеки храст, погледнете този маршрут в Тюменска област, през която тече река Ишим.

Дестинацията ни е район с шепа юрти, разпръснати в равнината между върховете на Кузнецкия Алтай или музейния комплекс "Хакаски Ал". През 19-ти век многобройни семейства южносибирски номадски пастири хакас живели в подобни юрти. Днес имате възможност дори да пренощувате в някоя от тях. 

Местните помолиха фотографа Максим Тарасов да открие техния загубен кон с помощта на своя дрон и ето какви кадри улови той: 

Момичета, облечени в традиционни хакаски костюми, поздравяват туристите. Хакасите се обличат така до 1950-те години, когато в крайна сметка започват да носят европейски облекла. Днес те носят традиционни костюми на семейни празненства и национални празници – като Тун Пайрам – фестивала на първия айран, и хакаската Нова година Чил Пази. 

Още от юни по алтайските земи вече се усещат летните горещини: изненадващо, планинската река, която изглежда ледена, се оказва много топла. 

Преди 400 години един от местните тюркски народи – номадските животновъди, живее по крайбрежието на езерото Телецкое в Алтай. Техните потомци – алтайците – живеят тук и до днес. 

Туристическите маршрути до Алтайските планини преминават през езеро Телецкое. Пътеката край него започва в село Артибаш и води до долината на река Чулишман, "Каменните гъби" и 160-метровата каскада на водопада Учар, най-големият в Алтай. 

Местните четириноги екскурзоводи може да ви разведат около езерото. 

Един шорийски шаман изпълнява ритуал. Шорийците, чиито предци са били известни навсякъде в Сибир заради уменията си в топенето на желязо, вярват, че светът е разделен на 3 сфери: небето (или Улхи гер), средния свят (или Орти гер), и земята на злите духове (Аина гер). Хората живеят в средния свят и шаманите използват огъня, за да комуникират с другите "сфери". За да се отнасят духовете благосклонно към шамана, на тях им се правят приношения – апетитни сладкиши и вкусни филийки хляб. 

Статуята "Господарката на Тайгата" от Даши Намдаков е символ на земите на планината Шория, която се намира на между планините Алтай, Саян и Кузнецки Алтай. Огънят гори в чашата на статуята, а роговете на лоса са украсени със слънчеви символи и образи на плодородието, стилизирани като скална живопис. 

Един от туристическите и почивни центрове в Алтайския регион е езерото Телецкое, което е включено в списъка за световно културно и природно наследство на ЮНЕСКО като част от Златните Алтайски планини. Местните наричат езерото Телецкое "малкия брат на Байкал": макар да не е толкова дълбоко, водата му е също толкова чиста, колкото и байкалската, – когато достигне максималната си прозрачност през февруари, видимостта е на цели 15,5 метра дълбочина.