Гудим (известен още като Анадир-1 или Магадан-11) е тайна съветска база и военен град, разположен на п-в Чукотка в руския Далечен изток. Днес той е дом на куп изоставени сгради.
В продължение на години градът е съхранявал ракети РСД-10 "Пионер", готови да бъдат изстреляни всеки момент. Тези балистични ракети със среден обсег могат да достигнат Аляска, щата Вашингтон, Калифорния и части от Южна Дакота. Основната им цел обаче е Китсап: третата по големина военна база на САЩ в Атлантическия океан край Сиатъл.
Ракетите не се пазят в силози, а в МАЗ-547 – самоходни пускови установки. Те са защитени от танков батальон, пехота и самолетна ескадрила, разположена на съседно летище.
Според легендата градът е основан, след като съветския лидер Никита Хрушчов заплашва САЩ с думите: "Ние имаме ракети дори в Чукотка!". Малко след това – през 1958 г. – военните създават базата и тя е в бойна готовност до 1961 г.
Официално градът е известен като Анадир-1, но хората го наричат Гудим – фамилното име на полковника, който отговаря за изграждането на мястото. След като го завършва, той се самоубива. И никой не знае защо.
Военните и техните семейства, които живеят и работят в суровите условия на Чукотка, получават добро заплащане. Дори във времената на криза търговските центрове в Гудим са добре заредени със стоки.
Бункери, разположени в няколко района, защитават тайния град от диверсанти и евентуални вражески кацания.
Базата работи до 1987 г., когато Договорът за ликвидиране на ядрените ракети със среден обсег налага премахването на всички ядрени оръжия.
През 2002 г. градът е напълно изоставен от военните. Останалите граждани са преселени в градовете Саратов и Енгелс в Западна Русия.
Днес няма дори обществен транспорт до града. Достъпен е само с кола от селището Уголние Копи, близо до летище Анадир. Във всеки случай само офроудърите могат да прекосят неравния терен.