Пътеводител за Сибир: от Робинзон Крузо и Даниел Дефо

Див

Катја Лобанова

Едва седмата част на романа на Дефо е посветена на Русия. И все пак, тя обрисува впечатляваща картина. Самият писател никога не е стъпвал в тази част от света: приключенията на главния герой са базирани на "Бележки за руската дипломатическа мисия в Китай" (1692-1695) от Избран Идес и Адам Бранд, който пътуват от Москва до Пекин.

Робинзон пристига в Сибир от Китай през април 1703 г. и сравнява Великото московско княжество с Китай: "...ако разстоянието, разделящо Китай от Великото московско княжество, не беше толкова огромно, и ако московската империя не беше толкова варварска, безсилна и лошо управлявана, то московският цар с лекота би прогонил китайците от земята им..."

По понятен от Ориента

Самият Дефо е духовник и е противник на ксенофобията, но Робинзон е нетолерантен към езичниците, включително китайците, татарите и коренните народи на Сибир. Той гледа на руснаците основно като на християнски братя: "Струва ми се, че първият град или крепост, принадлежащи на московския цар, е бил Аргунск. Не мога да не изпитвам огромно удоволствие, че дойдох в страна, управлявана от християни; и макар и московчаните, според мен, едва ли заслужават да се наричат християни, те се държат като такива и са по своему набожни".

Езически

Главният герой често подчертава, че местното население остава вярно на своите собствени религии, обичаи, и че на много места и в редица умове езичеството и християнството съжителстват рамо до рамо: " Хората са основно езичници, които принасят жертви на идоли и се кланят на слънцето, луната и звездите, на всички небесни светила; от всички видени от мен диваци и езичници, те най-много заслужават да се нарекат варвари, с единственото изключение, че те не ядат човешко месо, както правят диваците в Америка... домовете им, градовете им са пълни с идоли, начинът им на живот е варварски; изключение правят само градовете и близките села, чиито жители са християни или мними християни от гръцката църква, но религията им е примесена с толкова суеверия, че на някои места почти не се различава от обикновеното шаманство".

Варварски

Тунгуси/евенки

Густав-Фьодор Христианович Паули / Wikipedia

Лишеният от етнографски интерес към местното население Крузо вижда в езическите ритуали само кръв и жертвоприношения. Той дори организира поход, при който, заедно със свой приятел, да изгори езически идол.

Топлина у него не предизвикват и самите абориген, които среща на път от Китай до Тоболск (2300 км източно от Москва). Робинзон описва варварския Тунгуски край: "За дрехи на тунгусите служат кожи от зверове, със същото са покрити и къщите им. Мъжете не се отличават от жените нито по лице, нито по дрехи. През зимата, когато всичко е покрито със сняг, те живеят под земята в изкопи, свързани с подземни коридори".

Студен

Град Тоболск

Алфред Николас Рамбо, 1898 г./Wikipedia

Нито една история за Сибир не би била пълна без описанието на тамошните студове. Робинзон прекарва повече от половин година в Тоболск – от септември 1703 г. до юни 1704 г., тъй като мореплаването в Бяло море зависи от сезона – през зимата морето замръзва. "Прекарах там осем месеца – една мрачна и сурова зима. Студовете бяха толкова големи, че човек не можеше да излезе на улицата, без да се увие в шуба и да покрие лицето си с кожена маска с три дупки: за очите и за дишане. В продължение на три месеца кратките дни продължаваха само пет или шест часа, но времето бе ясно, а снегът, покрил цялата земя, бе толкова бял, че нощите никога не бяха много тъмни".

Образован

Единственото положително впечатление на Крузо от Сибир е свързано със заточените благородници в Тоболск: "Най-чудесното от всичко бе, че можах да срещна добра компания тук, в една толкова варварска страна – една от най-северните части на Русия. Не е учудващо, че Тоболск служи като място за заточение на държавни престъпници – той е пълен целия с благородници, князе, дворяни, военни и придворни". Крузо особено много харесва княз ***, на когото дори предлага да избяга в Англия, но князът отказва с достойнство.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.