Животът в Ижевск, родният дом на най-популярното оръжие в света

"Тук всички се познават, това е Ижевск. Тук се правят автоматите "Калашников". Целият свят стреля с тях. Какво още да кажа за нас? Наши са и  бурановските баби".

Мустакатият шофьор на такси избухва в смях, след като споменава бабите. Пръстите му барабанят по волана под ритъма на удмуртски рап. Бурановските баби са запазената марка на републиката. През 2012 г. те участваха в "Евровизия" с песента Party for Everybody и взеха второ място. Село Бураново е на 36 км оттук. Бабите, между другото, действително се "самовъзпроизвеждат": вече си имат втори и трети състав. Но "Калашников" стои по-високо в тази условна йерархия. Малко неща тук говорят за присъствието на удмуртите – освен че пътните знаци са на два езика.

"А знаете ли, че Стив Джобс също е почетен удмурт?", казва таксиметраджията, който очевидно иска да продължи да ме удивлява. Местните твърдят, че из града има "филиали" на гробовете им (е, с изключение на Кустурица): железни листа на земята. Званието им е присъдено за "особено влияние върху Удмуртия", но на практика това е просто шега на местни художници. Може би по същата причина жителите на Ижевск са си построили и малко копие на Александровската колона в Санкт Петербург, излели са си малък Цар Пушка, сложили са портрет на Романови на входа на гробището, макар че там няма никакви Романови.

Колата спира. Таксиметровият шофьор ми намигва заговорнически.

"Не обръщай внимание, тук всичко е такова... малко сюрреалистично", казва Никита.  Той е прекарал целия си живот в Ижевск и снима документални филми за републиката.

Местните индианци

В историческия център на Ижевск се издига Руският драматичен театър – триетажна сграда с колони, наподобяващи вход на централните станции на московското метро. Съседното здание също е драматичен театър, само че удмуртски. Той е по-малък и без колони.

"Не можем да разберем каква е разликата между нас и удмуртите. Тя е очевидна, но не е ясно къде е границата", разказва Никита.

В миналото удмуртите са се наричали вотяки, защото на 40 км от Ижевск има малък град на име Воткинск и р. Вотка. И тук те се смятат за нещо като местните индианци. Американската художничка Наниба Чакон от Ню Мексико идва в Ижевск и в продължение на две седмици рисува графит – профил на жена с традиционен удмуртски шал на главата (който, между другото, не се различава от руския). Тя е удивена от връзката между далечните култури: същите шалове носят и възрастните жени от племето Навахо.

Естествено, в Удмуртия няма никакви резервати. Но пък, казват, има прилики.

В съветските времена в местните заводи на квалифицираните позиции работят руснаци, а удмуртите се занимават с черната работа или по селата. Смятало се, че "местните са див народ". При Сталин думата "вотяк" дори става унизителна. Мнозина се срамуват от произхода си. А сега, казва Никита, времената са други и подобни схващания са част от миналото. Всички хора са равни.

От прозореца на едностайния му апартамент на 13 етаж се вижда целия "прогресивен" Ижевск като на длан: тръби, бетон, заводски дим, безцветно небе.

Взривоопасна тема

Светлината се отразява от голямо водно петно и заслепява очите. Това е Ижевското езеро. То е изкопано на ръка на мястото на удмуртското село Ягул във времената на Руската империя, още през 1760 г., за да се построи първото предприятие – завод за желязо. Старият корпус с олющените му стени все още стои на брега като тих упрек към властите – засега пари за реконструкцията му няма.

През зимата почти никой не се разхожда край езерото. Там няма нито майки с колички, нито туристи. В два часа по пладне тук сме само аз и двама мъже. И двамата са пенсионери и са се преместили в Ижевск преди повече от 20 г., защото са настъпили гладни времена, а тук е било "просто забележително". Гладните времена са 1990-те години, когато, след разпадането на СССР, постепенно затварят и повечето заводи. На мъжете им е трудно да говорят за това – темата и до днес е "взривоопасна".  Те ненавиждат съветската власт... и сегашната администрация.

И все пак, Ижевск не е ударен толкова силно от тази криза. Спасява го голямата концентрация на заводи тук. На мястото на тези от тях, които не преживяват икономическата буря, по-късно изникват търговски центрове: същите сиви хангари. Понякога дори в същите сгради.

Освен това градът винаги е бил встрани в географски план. Може би и това изиграва своята роля. До средата на 1980-те до него няма директен път от съседните региони, влиза се само с пропуск заради обектите от отбранителната промишленост тук. Мястото не е толкова секретно, че да носи кодов номер вместо име, но туристи тук не се допускат. За разлика от наши дни, когато туристите са добре дошли. Преди всичко те са привлечени от етническия колорит и промишлеността (разхождат се из заводите). Местните обаче демонстрират хладнокръвие към факта, че градът е производител на най-популярното оръжие в света.

"Тук никой всъщност не знае какво точно се произвежда в  града. Дори не съм се замислял за това. Но, като цяло, да... тук има много неща", казва 27-годишният продавач Коля.

Удмуртският удавник

В началото на 2000-те години казват на жителите на Ижевск, че съвсем скоро градът ще има 1 милион жители. Това обаче така и не се случва. В момента тук живеят малко над 640 000 души. Продавачката в магазина не крие разочарованието си: "сиво" и "скучно" – това е всичко, което той мисли за Ижевск. Догодина се мести в Санкт Петербург. Такива разговори се завързват със студентите на входа на женското общежитие.

Отчасти тази нагласа се обяснява с типичните разлики между провинцията и столицата на Русия – смята се, че всичко най-хубаво е в Москва и Санкт Петербург. А отчасти причината се крие в типичното схващане, че Ижевск няма какво да им даде като град, казва Никита. Но градът е интересен със своя вътрешен културен живот.

От средата на 1980-те до началото на 2000-те около него вита следният мит: "Ижевск е столица на електронната  музика в Русия". Няколко лейбъла от рода на Kama Records (който по-късно изчезва), около 50-ина банди, диджеи от Англия, САЩ, Германия, Исландия. И въпреки че лейбълите вече ги няма, и до днес тук има много креативни хора. Само че ижевският андърграунд са хора, а не места.

"Всички си седят по спалните. Изобщо, това е нещо много типично руско: музикант, който пише в спалнята. А след това пуска всичко в интернет", казва Никита.

В спалнята му виси плакат на документалния му филм "Удавниците".  На него се вижда обърнат с главата надолу силует на завод и тръби, "удавени" в Ижевското езеро. Никита вижда обезпокоения ми поглед и казва: "В представите на удмуртите удавникът не е мъртвец. Това е човек, който е отишъл да живее в паралелен свят и пътят му не се пресича със света на хората, които живеят на земята. Това е метафора за живота в Ижевск. Тук дори излезе музикален албум на име "Новини от подводния Ижевск". Ето такъв е нашият андърграунд: няма нищо, дори нямаме и един приличен клуб. Но пък културният живот е бурен".

Мога да разбера хората, които искат да напуснат това място. Но със сигурност има и такива, които ще кажат, че са щастливи тук. Просто Ижевск е много "неявен" град. Например, може да вървиш по улицата и пред погледа ти един след друг да се редят еднотипните многоетажни блокове.

И изведнъж на един от тях да видиш голям надпис: "НЕ ПРЕОБРЪЩАЙ".

"И какво значи това?", питам аз.

"Преди са слагали този надпис на кашоните с телевизори и разни стоки. Инсталацията се появи на този блок в началото на века", обяснява Никита. Смисълът е, че хората са много крехки и чупливи, че те не са стока.

Представям си как хиляди крехки хора сглобяват автомати и ядрения щит на страната. А след това се връщат в своите бетонни кутийки и си мислят кой им е повлиял повече – родният удмурт-авангардист Малевич или далечния удмурт Ленън.