Град: Светогорск
Граничи с: Финландия
Население: 16 000
Руският град Светогорск (900 км от Москва) се намира само на километър от границата с Финландия. До 1948 г. градът всъщност принадлежи на финландците и се казва Енсо, а сега с тях го обединяват само няколко завода – непрекъснато между двете страни сноват натоварени с дървета камиони.
Независимо от близостта с финландците, в Светогорск почти нищо не се е променило от съветските времена: панелни блокове, четири супермаркета и завод за целулоза и хартия – той е собственост на американската компания International Paper и е основното предприятие, осигуряващо препитание на града. Може би именно затова тук за липсата на промяна обвиняват американците, а не местните власти: жителите очакват именно те да им осигурят развитие на средата. В града например има много занемарени паметници на Ленин, но липсват кино и родилен дом (родилките се изпращат в гр. Виборг, който е на 137 км от Санкт Петербург).
Между Светогорск и финландския град Иматра има редовен автобус и постоянен поток от туристи, които преминават границата с виза. Финландците пътуват до Русия за евтин бензин, лекарства и алкохол. "А и не само за това. Те се подстригват тук – при тях е много скъпо. Някои идват и за масажи", разказва местната обществена активистка Ирина Бердникова. Руснаците пък ходят във Финландия на шопинг екскурзии – за хранителни продукти и в местния аквапарк.
Преди санкционната война с ЕС и сътресенията около курса на рублата руснаците си купували къщи в Иматра, казва репортерът от UUtisvouksi Катри Икявалко. Това се отразявало благоприятно на местните супермаркети. Когато ситуацията се променила обаче някои финландски магазини на границата с Русия като супермаркетите "Лапландия" и "Скандинавия" фалирали и трябвало да бъдат закрити.
Русия от Светогорск нарича града "града на пришълците". Много местни семейства да дошли да работят в завода, за да получат жилище, но са се установили тук трайно. Казвали: "Тук сме временно, за да получим апартамент и да го разменим". Или пък: "ще го приватизираме и ще го продадем, но след това са останали тук".
Град: Благовещенск
Граничи с: Китай
Население: 216 500
Дина Рогатних
Алтай, Сибир и Далечният изток на Русия граничат с Китай. Всеки ден от руския град Благовещенск (7858 км от Москва) в китайската безвизова зона Хъйхай пристигат над 1000 туристи. Разстоянието между тях е само 800 метра. През лятото трафикът се осъществява с помощта на речен транспорт, а през зимата – по понтонен мост. За истински автомобилен мост през Амур, чието строителство се очаква да завърши през 2019 г., благовещенци мечтаят вече от над 20 години: липсата му силно пречи на икономическото развитие на града. Преди спада на рублата през 2014 г. в Благовещенск се радва на процъфтяваща разносна търговия, а наред с него – и Хъйхай, който от село се е превърнал в развит град. Особено добре вървяла продажбата на кожени палта на руснаците.
Китайците ходят в Благовещенск, за да строят и да учат (онези от тях, които не са много богати). И разбира се, за да търгуват.
В Благовещенск като цяло всеки нов микрорайон е построен от китайци, дори и инвестицията да е руска, казва Константин Титов, началник на правния отдел на китайската строителна компания "Великата стена", която работи в Благовещенск. Затова се наложило да се въведат квоти, за да се защити местният пазар. По същия начин градът отдавна яде китайска храна и носи китайски дрехи. И докато в централна Русия се говори за санкции и "забранени стоки", тук тези неща дори не се споменават.
"В нашата област е налице парадоксална ситуация за поколенията, родени през 1985-1995 година. Моята дъщеря, например, е ходила, където иска – във Филипините, в Китай, Тайланд, а в Москва и Санкт Петербург не е била нито веднъж. Защото полетът дотам е три пъти по-скъп", разказва Титов.
Мнозина от местните се опитват да заминат в Китай на работа, дори да не знаят езика. Те работят като посредници на големи интернет платформи като Taobao или Alibaba. "Доста е просто: ако на някой в Русия му трябва някаква стока, посредникът му помага да я намери в интернет, купува я, пренася я през граница и я предава на купувача", разказва местното издание Амур.инфо. Затова в Благовещенск не се стараят да учат китайски и смятат, че китайците трябва да учат руски. В същото време тук отричат слуховете, че градът е наводнен от китайци – в Благовещенск дори няма китайски квартал.
Град: Оренбург
Граничи с: Казахстан
Население: 555 400
Kremlin Pool / Global Look Press
От Оренбург (1456 км от Москва) до руско-казахстанската граница пътят е само час. Това е един от основните руско-казахстански "коридори" или граници между Европа и Азия: и от двете страни на границата има колони от големи камиони.
В самия център на града, наред със съвременните небостъргачи, има обикновени дървени къщи. Поради тази причина градът често е наричан "разрастващо се село". Тук няма суета, чудовищни задръствания и високи заплати. Основната висока сграда в града е на най-голямата енергийна компания в страната – "Газпром", която от началото на века добива газ тук.
Основното оплакване на жителите е свързано с времето: "Цяла година духа вятър. Около Оренбург всичко е степ в радиус на 100 км", разказва жителят на града Леонид. В степите пък живее рогат добитък, на който не му пука за държавната граница. Животните постоянно я пресичат, а на помощ в залавянето на "мигрантите" се притичат полицаите – те патрулират степите с автомобили и изтласкват добитъка. Същото правят и казахстанските им колеги.
Работата е там, че границата с Казахстан е доста дълга – почти 6000 км, което я прави втората по дължина в света след тази между САЩ и Канада. Там няма бодлива тел или разделителна линия. Просто тук-таме са поставени погранични стълбове, а още по-рядко се издигат вишки с радари. В началото на 2000-те години в съседната държава е можело да се влезе по пътека в степта, без да се минава през КПП, разказва местната жителка Татяна. След разпадането на СССР през тази област към централната част на Русия тръгват основните доставки на хероин, опиум и хашиш.
В момента ситуацията на границата е много по-добра: служителите тук пресичат пътя на радикалните ислямисти от Средна Азия и наркотрафика. Въведена е опростена процедура за жителите на граничните населени места, които желаят да посетят съседната страна. За всички други жители на двете държави пресичането на границата става или с кола през КПП, или с влак, като е в сила безвизов режим (който, между другото, важи и за много страни от ЕС, САЩ, Австралия, Япония, Канада и др.)
Според някои градът е депресиращ, а друг смятат, че опасност от депресия тук няма: "В края на краищата "Газпром" няма къде да отиде, нито пък разположението на града на границата. А това винаги означава сериозни пари. Освен това, от началото на перестройката тук е налице определена тенденция на развитие на университетите – например Оренбургският държавен университет е един от най-големите в Русия".