"Горският човек": как живее един лесничей в руската тайга

Дървена къща, котка и печка

Караме по път, минаващ през гъста иглолистна гора. Генадий живее на границата между Красноярск и консервационната зона на Базайската областна горска станция. Тайгата е толкова гъста, че градският шум изобщо не се чува.

Тук Генадий си е построил здрава и красива къща, в която живее сам. Извън къщата има други домашни постройки, подредена купчина дърва и големи кучета, които са вързани, за да стоят далеч от гостите. В дома на Генадий откриваме шарена котка, излежаваща се до бяла печка, а на стените е окачена лична фотогалерия, показваща лицата на близки и скъпи хора, както и животински портрети, заснети с помощта на фотокапани - автоматични сензорни камери, използвани за заснемане на диви животни и птици. Женска мечка с трите си малки, изпосталял вълк, мършав рис и силен лос изглежда са сред любимците на лесничея.

Генадий започва работа през 1975 година. Като млад живее в града и работи в завод с фиксирано работно време, социалистическо планиране и състезания по изпълнение на "петилетките за четири години".

"Това ви поставя под голямо напрежение, особено ако сте интелектуалец", казва Генадий.

Затова той решава да промени живота си драстично. Близката гора не е непозната за него, тъй като е ходил там с приятелите си "столбити" (местни алпинисти, които предпочитат да се катерят без подсигуряваща екипировка) и познава тайгата доста добре. И така, той подава молба за работа като лесничей.

"Близо съм до природата още от детството си. Живеехме в самостоятелна къща и ми харесваше физическата работа", спомня си Генадий. "През 70-те години на миналия век на лесовъдите бяха предоставени безплатни жилища и съоръжения, в които могат да се отглеждат крави или прасенца. Те получиха и сено, ниви, зони, където могат да се секат дърва, за да се топлят къщите и сауните. Територията се нуждаеше от патрули, така че всеки получи кон или мотоциклет. Когато човек идваше да работи в резервата, веднага беше очевидно дали ще остане. Ако не си е засадил нищо през пролетта, не е насякъл дърва за огрев и е прекарал лятото в почивка и риболов - няма да изтрае дълго. Лесничеят трябва да може да прави всичко – от работа с животни до боравене с автомобили и машини.

Генадий работи в "Столби" вече над 40 години. Той отговоря за горските камери, които резерватът купува преди четири години. Генадий взима от кабинета си тежка цветна папка със снимки на гората и животните в нея. Това е селекция на любимите му снимки, а целият архив на националните паркове включва над 100 000 такива фотографии. Водната серия е посветена на мястото, което всички животни в тайгата посещават: кафяви мечки, лисици, лосове, сърни, бръмбари и дървеници.

"Миналата година една женска мечка дойде да се изкъпе с малките си", казва той, "майката се втурна във водата, но малките се страхуваха и не я последваха. Тази година друга женска мечка дойде на същото място с малките си, а те скочиха във водата точно след нея. Можете ли да познаете защо?"

Генадий ни дава гатанка, която да решим, докато гледаме снимките. С фотографа ни хрумват невероятни варианти. Най-накрая горският ни дава верния отговор.

"Първата мечка ражда малките си в планинските хребети, така че те прекарват първата си година в планинските местности. Втората мечка обаче ражда мечетата си в гората, а през лятото прекосяват река Калтат много пъти, така че водата е като дом за тях".

Разходка по снежна пътека

Решаваме да се отправим на малка разходка из гората, за да разгледаме близките скали.

"Кучетата пазят ли къщата", питам Генадий, докато се вслушвам в тяхното лаене и обувами валенките си. В гората снегът е дълбок около 50-60 сантиметра.

"Една нощ чух кучето да лае, но по необичаен начин", казва той, докато обува големите си ботуши. "Така че излязох на верандата, питайки се: "Какво е това там? Нюфаундлендско куче ли е? Не, това е нещо по-голямо. О, сигурно е пони от съседната конюшня. Да, обаче няма копита! И тогава... нали познавате усещането, когато целият ти живот минaва пред очите ти за секунда. Е, това ми се случи: осъзнах, че в двора ми има мечка. Плеснах с ръце, започнах да вдигам шум - и мечката си тръгна. На сутринта видях, че е минала през зеленчуковата ми градина и е прекосила реката. Това казва достатъчно за помощта на кучетата..."

Излизаме навън. Белият сняг вече се е превърнал във виелица, а отдалечените дървета са едва забележими. Тръгваме по тесен заснежен път, прокаран от лесничея. Генадий върви бързо и уверено, без да се притеснява от морето от сняг около нас. Крачим след него, опитвайки се да се да го настигнем, без да паднем в някоя снежна пряспа.

"Генадий, какво е домът за теб?"

"Трудно е да се каже - отговаря той след дълга пауза. "Все по-често си спомням два от всички мои домове: първият е къщата на баба ми, в която живееха родителите ми. Беше голяма, намираше се в селце, имаше традиционна руска печка, където баба печеше хляб, докато спяхме. Това беше дом, който предлагаше подслон на всички. Затова съм против големите градове: те отчуждават хората. Живея в националния парк, но къщата ми е временна, аз съм по-привързан към гората. Чувствам се част от нея всеки път, когато я обхождам. Така че домът за мен не означава непременно покрив".

Връщаме се в уютната му къща, която е също толкова спокойна и тиха като гората. Генадий ни налива чай и слага чиния с лакомства на масата - бонбони, наденички и нарязан хляб. И тогава отговаря на въпроса, който аз се колебая да задам: "Защо решихте да живеете тук?"

"Интуицията винаги ми подсказваше какво трябва да правя... И докато не го направих, не намерих покой. Имах няколко варианта за места, на които да живея. Ако интуицията ви казва нещо, не се опитвайте да избягате от нея, а я последвайте".

Трябва да се видят поне веднъж в живота: научете повече за тези 10 национални парка в Русия!