Робинзон Крузо на нашето време: животът на едно руско семейство на изолиран остров в Далечния изток

Без телевизия, без компютър, без интернет, без дори и смартфон – малцина могат да си представят да живеят лишени от тези неща в днешния свят. Но за семейство Корол (името означава "крал") тези обикновени вещи от модерната цивилизация нямат никакво значение.

От повече от 20 години електроинженерът Борис, ученият Нина и 40-годишният им син Николай живеят изолирано на остров Елена близо до Владивосток. Какво ги кара да избягат от цивилизацията и защо не планират да се завърнат в нея? Разговаряхме с журналистът и фотограф от Санкт Петербург Иван Чесноков, който е посещавал семейството два пъти – през 2016 и 2017 година.

Остров Елена е бивш съветски стратегически обект, където се е помещавал радиоинженерен отряд от разузнавачи. Остава затворен за граждани до края на 1980-те години. По онова време Николай е едва 6-годишен, а Борис е на военноморска археологическа експедиция. Докато чака съпруга си, Нина решава да отиде до Елена на почивка и се влюбва в мястото.

"Първоначално не планирахме да станем отшелници и да живеем в изолация", обяснява Иван. "Островът впечатли Нина с изоставените си сгради, бившите военни структури и складове. Освен това красотата му е забележителна – навсякъде има вода, пеят птички, има стари пътища, покрити с листа или сняг през зимата".

След това семейството посещава острова всяко лято, но едва през 1996 г. те се местят там завинаги. Основната причина е здравето на сина им. Николай претърпява катастрофа с мотоциклет и прекарва няколко дни в кома. Когато се буди, не може нито да говори, нито да ходи. Така че семейството решава, че животът на острова ще му помогне да се възстанови и напуска живота си на континента.

Оттогава семейство Корол са единствените хора, които живеят на острова с площ 1,45 кв. км – грижат се за него, чистят го, пазят пейзажа и неговото наследство.

Първо живеят в къща, оставена от дядото на Борис, който работил като кабелен техник на острова. В един момент обаче сградата е изпепелена от пожар и семейството е принудено да се премести в съседен склад за барут от XIX век. Това мрачно място е с размери 30 на 20 метра, но постепенно в него се появява всичко, от което има нужда едно семейство: като например печка и легла, които Борис сам измайсторява; както и мебели от изоставените сгради на острова.

Купища книги, радио, различни артефакти от миналото и странни предмети като православни икони в ъгъла и еленови рога – всичко това придава на мястото живот и усещане, че то е извън времето.

Семейство Корол не се оплаква от живота си. "Тук имам възможност да правя всякакви неща: биологични, подводни, инженерни и исторически", спомня си Иван думите на Борис. Според него животът на острова е по-удобен. Има много неща за вършене, за разлика от Владивосток. "Тези, които живеят в апартаменти, са роби. Това е бавно и сигурно самоубийство", твърди той.

Жена му също не скучае. "Целта на Нина е да съхрани местната природа и историческото наследство, както и да се грижи за собствената си земя", обяснява Иван.

Въпреки че семейството изобщо не се интересува от цивилизацията, гостите на острова са винаги добре дошли. "Понякога идват студенти, които ни помагат да почистим острова. Идват и журналисти", спомня си Иван. "Когато бях там, дойде един приятел, който е началник на местната асоциация за съхранение на културните паметници".

Пътят от Владивосток дотук обаче може да е доста труден. Нужни са около 30 минути, за да стигнете до края на остров Руски с кола, след което да прекосите тесен канал с лодка или просто да преминете пеша по леда през зимата.

Въпреки че отглеждат собствени зеленчуци, Нина понякога ходи до близкия остров Руски на пазар. В момента семейство Корол се изхранва от пенсиите, които Борис и Нина получават (и двамата са на 60 години) и от помощите за инвалидност на Николай.

Благодарение на спокойния живот на Острова здравословното състояние на Николай постепенно се подобрява – сега той може да говори (макар и трудно) и да ходи (на пресекулки). "Николай започна да ходи по-често на континента", казва Иван. "Иска да се социализира и евентуално да си намери жена".

Напрежението в отношенията с местните власти, които се опитват да прогонят семейството от склада, обитаван незаконно, кара семейство Корол да посещават апартамента си във Владивосток по-често, но те нямат планове да се местят там за постоянно. Като единствените пазители на острова, за който властите нямат интерес да се грижат, семейството пита: "Кой ще се грижи за него, ако не ние?".

Прочетете и историята на още един доброволен отшелник: "Горският човек": как живее един лесничей в руската тайга!