Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Преди 150 години в района край река Сунгари е имало само села. Сега в съвременен Харбин ще откриете, че 12 милиона китайски граждани живеят сред архитектура с царско величие.
Причината? Харбин е град, където постоянно се прави нещо ново и цари хаос. Сега жителите на 8-ия по големина градски конгломерат в Китай работят върху скелета на село, построено в началото на XX в. от предприемчиви руснаци в търсене на благоденствие и в опит да пресъздадат родината си.
Днес в града на практика няма руснаци (с изключение на неколцина временно пребиваващи), но някога Харбин е бил дом на едни от най-умните руски предприемачи, най-уязвимите бежанци и най-отявлените екстремисти. Ето и историята на богатото наследство на града.
Първото нещо, което е построено в Харбин, е железопътната гара. Тъй като първите трансибирски влакове са преминали успешно по линиите в източно направление през 1896 г., амбициозният финансов министър на цар Николай II, граф Сергей Витте, не губи време и започва да субсидира друг маршрут: китайската източна железопътна линия. Новосъздаденият град Харбин заема централно място в неговия план и той се надява да свърже Байкал с Владивосток, а след това да има и южни маршрути през Китай.
След като официално получава статут на град през 1898 г., Харбин бързо се превръща в най-кипящата метрополия в Североизточен Китай и през 1917 г. той вече е дом на над 100 000 души (от тях близо 40 000 са руснаци). Тъй като малцина са родени в града, Харбин е рай за чужденците.
Граф Витте държи всеки, който гледа към хоризонта на Харбин, да знае кой е шефът. Резултатът?
Православният храм "Св. София", открит през 1907 г.
Legion Media
Имението "Волга"
Legion Media
Главната улица в европейски стил в Даоли, Харбин
Imagebroker/Global Look Press
Вдясно - гранд хотел "Лунмън" (открит през 1901)
Legion MediaМного преди да се появи Еврейската автономна област, поток от руски евреи се стича на изток към Харбин, защото искат да избягат от преследване и да започнат нов живот. Александър III и (в по-малка степен) Николай II са под влиянието на своя крайно консервативен учител и ментор Константин Победоносцев и перспективата за депортиране, квоти за образование, лишаване от права и дори погроми кара евреите да са още по-изкушени да се преместят на изток.
До 1913 г. в Харбин живеят около 5000 руски евреи, а до 1920 г. броят им се увеличава до около 20 000.
От еврейското наследство на Харбин са останали само две синагоги: една, построена през 1909 г ., и друга - през 1921 г., както и голямо еврейско гробище.
Еврейското гробище в Харбин
Jewbask/WikipediaВъпреки че повечето белогвардейци емигранти бягат в Париж, Берлин и Прага, ролята на Харбин в приютяването на преследваните от болшевиките често е пренебрегвана от историците.
В известен степен за това e напълно основателно: от 1917 г. Харбин посреща топло търговци и чиновници, които са настроени процаристки. Тъй като белогвардейските фракции си дават ясно сметка за това, руското население в града скача от 40 000 на около 120 000 по време на гражданската война.
Макар повечето от тези белогвардейски емигранти да са останали без гражданство след 1922 г., тяхната общност за кратко процъфтява в Харбин и те изграждат руска образователна система и създават рускоезични медии.
През 1930-те години мнозина членове на руската общност на Харбин прегръщат фашизма, най-вече като опит да се сформира антиболшевишки азиатски фронт заедно с японския император Хирохито.
Най-успешният период на Руската фашистка партия е под ръководството на Константин Родзаевски, който твърди, че тя е имала 20 000 членове. Платформата на Родзаевски със задоволство приема съюз с имперска Япония и призовава за ликвидиране на евреите, възстановяване на влиянието на православната църква и изграждане на корпоративна икономическа система по италиански модел.
Заради нарастващата мощ на Руската фашистка партия както и заради липсата на защита от японското правителство след анексирането на Манджурия през 1931 г. еврейското население на града намалява от 13 000 през 1931 г. до 5000 през 1935 година. Нещата обаче са на път да станат още по-страшни.
Останки от блок 731
Xinhua/Global Look PressОтряд 731 се намира само на 24 км южно от Харбин. Официално е обозначен като служба "за превенция на епидемии и водоснабдяване", но в действителност е място, където са извършени едни от най-жестоките военни престъпления в историята.
Създаден през 1935 г. от японската армия, Отряд 731 има съоръжения за експерименти с живи хора, които са по-страшни и от филмите на ужасите. Едва през 1984 г. се разкрива, че японците са подлагали затворниците на дисекции, измръзване, глад, и са ги заразявали с чума.
Руснаците в Харбин също са били на мушката на японците и се смята, че около 30% от 3000 - 12 000-те жертви на Отряд 731 са били руснаци. Мнозина налагат вечерен час в 17 ч. за децата си, за да не бъдат прибрани от японската полиция.
След като СССР продава китайската източна железопътна линия на Япония през 1935 г., както и поради случаите на случайно изчезнали хора от улиците (отведени в блок 731), повечето руснаци в Харбин естествено искат да напуснат.
Към края на 1930-те години броят на местните руснаци е намалял до около 30 000. Избралите съветско гражданство и онези, чието имущество е конфискувано от японците, решават да се върнат в СССР. По ирония на съдбата над 48 000 от тях са арестувани като "японски шпиони" по време на Голямата чистка през 1936-38 година.
Когато съветската армия превзема града през август 1945 г., мнозина от останалите жители срещат същата съдба: онези, за които се предполага, че са имали някакво предишно сътрудничество с Бялата армия, с японската или с Руската фашистка партия, веднага са събрани и пратени в ГУЛАГ.
Повечето останали руснаци в Харбин са репатрирани в Съветския съюз, а при преброяването на китайците през 1964 г. в града са записани само 450 руснаци. Последните двама руснаци в Харбин умират през 1980-те.
Етнографският проект "Руско село" на Слънчевия остров край Харбин.
Евгений Епанчинцев/SputnikРуската историческа архитектура в Харбин е на път да се изгуби на фона на съвременното китайско строителство, но жителите дават отпор. Когато тръгват приказки да бъде разрушен известният мост Цихун (Qihong) от 1920-те години, движение на местни хора се преборва той да бъде класифициран като "културна реликва, която не подлежи на събаряне".
Когато всяка година в Харбин се открива фестивалът на ледените скулптури, организаторите държат да се уверят, че ще има Кремъл от лед.
Един от историческите ресторанти в града - "Лусия" – също е запазил уникалния си интериор от времето на руската империя.
Научете повече за Чуйския тракт: пътят на коприната в Сибир!
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си