Как живеят руснаците в градовете, построени върху вечно замръзнала земя

Над 60% от Русия се намира върху вечно замръзнала земя, основно в Сибир и Далечния изток. Само малка част от населението живее върху замръзналата повърхност, но именно там се намират и голяма част от природните ресурси на страната: петрол, газ, злато и диаманти. Благодарение на това в пустошта на тундрата, насред суровия студ и хапещите ветрове, изникват градове. Много от сградите тук са построени върху колони, така че топлината от тях да не разтапя вечната замръзналост.

Якутск (8300 км източно от Москва)

Якутск е най-големият град в света, построен върху вечно замръзнала земя и един от най-студените на нашата планета. Средната температура през януари тук е -40 градуса по Целзий, но често става и по-студено. Лятото пък е горещо, но не продължава дълго.

Първото населено място по тези земи е основано от казаците в средата на XVII век. Днес тук живеят около 300 000 души, основно якути и руснаци. Има много езера и почти никакви промишлени предприятия. Тук се намира и най-големият университет в региона, както и най-северният цирк в света и първият спортен комплекс на планетата, изграден върху колони.

В Якутск няма шахти и подземни паркинги, защото под земята всичко замръзва.

Норилск (2900 км източно от Москва)

"Оазисът насред снежната пустиня" (както през 1930-те години местен вестник описва мястото) е построен от затворници в Норилския поправителен трудов лагер (част от Гулаг), за да си "спечелят прошката на съветските хора". Тук е много студено (през ноември температурите падат до около -30 градуса по Целзий), много ветровито (Таймирският полуостров е наричан "гробището на атлантическите ветрове") и има много малко слънчеви дни (през зимата тук се настанява полярната нощ). Дори и през лятото в дворовете на жилищните блокове могат да се видят ледени късове.

Градът е построен така, че да е максимално защитен от суровите ветрове: сградите са в редици и оформят един вид бариера; освен това те са много близо една до друга с много тесни проходи за преминаване между тях. Поради уникалното си местоположение много неща тук се наричат "най-северните" – например джамията Нурд Камал. Норислк е индустриален град и се смята за един от най-замърсените в света.

Магадан (10 300 км източно от Москва)

В ранните години на СССР на Колимския полуостров са открити големи залежи от злато. Скоро е основан гр. Магадан, където до 1950-те години затворниците са карани принудително да копаят за ценния метал. Те са увековечени от огромен паметник, наречен "Маска на тъгата".

Днес местните работят основно в златодобива и риболова. Климатът тук е суров: температурата се вдига над нулата единствено от май до септември, а ветровете от Охотско море не спират целогодишно. Земетресенията също не са рядкост. Ако посетите града, ще забележите много японски и руски SUV-та – най-полезните автомобили в района.

Воркута (1900 км североизточно от Москва)

Воркута е много компактен град: една стъпка вляво или една вдясно и ще се озовете насред безкрайната тундра, осеяна от останките на изоставени индустриални зони. Извън града с население 70 000 души няма обхват на мобилните мрежи или бензиностанции, така че местните рядко го напускат неподготвени.

През януари денят продължава само час и половина. Освен това през лятото понякога вали сняг. През 1990-те много въгледобивни мини са закрити и цели квартали са опразнени. Днес броят на изоставените обекти нараства. Всъщност местните ги използват за игра на пейнтбол и куестове.

Игарка (2800 км североизточно от Москва)

Отвъд Полярния кръг ще намерите уникалния Музей на вечната замръзналост. Той е разположен на същото място като станция Игарка, където учените изучават вечната замръзналост от 1930-те години. Някои зали в музея са на 14 м под земната повърхност.

Температурата тук винаги е под нулата, така че посетителите да могат да видят вечните ледове. Град Игарка, където в годините на СССР живеят 5000 души, е бивше голямо морско пристанище, откъдето е извозван дървен материал. Днес тук има петролни полета далеч от града.

Анадир (6200 км източно от Москва)

Най-източният и най-ярък руски град: всички сгради тук са боядисани в искрящи цветове. Няма почти никакви дървета, освен джуджета, които са зелени само няколко седмици през годината. Между другото тук няма да намерите и асфалт: пътищата са бетонни, за да издържат по-дълго. Въпреки това поради нестабилната почва те се рушат.

Излезте от града, за да се насладите на безкрайната тундра и невероятната красота на природата: кратерни езера, водопади, острови с бели мечки и резерват за лебеди. И, разбира се, Северното сияние през зимата!

Нови Уренгой (3600 км североизточно от Москва)

Това е най-големият град в Ямал (население от над 100 000 души) и петролната и газова столица на Русия. В полетата на този полуостров се крият над 85% от газовите залежи на страната. Градът е обграден от тундра и блата. В основния културен център на Нови Уренгой има зимна градина, защото на открито има много малко зелени райони. Ще откриете единствено яркооцветени фасади на сгради, повечето от които са типични съветски жилищни блокове. Има жп линия, но тя прави връзка единствено с Тюмен.

Местните обичат да ловят риба в градските езера, оформени от разтопени глетчери. В Нови Уренгой хората понякога се шегуват, че тук лято няма: пролетта и есента са през юни, юли и август, а останалото е зима. Тя продължава 280 дни в годината.

Прочетете още: Защо си струва да видиш северния град Норилск, издигнат върху вечно замръзнала земя!