За да влезете тук, не е нужно да минавате през митници, граничен контрол или каквото и да било друго! И все пак, това е руска територия. Всеки който се намира в Естония, може да дойде тук без руска виза и дори без паспорт.
Тази гранична аномалия, която е с площ от 1.15 кв. км, се нарича "Саатският ботуш", защото по форма наистина прилича на ботуш. Фактически това е черен път, който свързва естонското село Сесники с друго естонско село Лутепаа. Но разстоянието между двете дестинации минава през руска територия.
Как част от Русия се озова в Шенгенската зона?
Има много такива места в бившите страни от Съветския съюз, а това се дължи на съветското наследство. След като СССР се срива и административните граници се превърщат в непроходими държавни граници, някои селища и села се оказват разделени по много неудобен начин. Това се случва с горския път между Сесники и Лутепаа - до 2008 г. това е единственият път, свързващ двете естонски села. Но той минава през район, който официално е руска територия.
Два пъти Русия и Естония се опитват да прекратят този абсурд - през 2005 г. и през 2014 година. Те подписват договор на границата, който предвижда размяна на територии: Русия ще се откаже от "ботуша", в замяна на същата територия естонски гори някъде другаде. И в двата случая обаче ратификацията на договора пропада.
Причината е проста: Естония настоява трансферът на територии да се основава на Тартуския мирен договор между съветска Русия и Естония (който е сключен след Естонската война за независимост) от 1920 година. В този договор "Саатският ботуш" е естонска територия, но това не е единствената разлика със сегашните граници. Русия смята, че позоваването на Тартуския мирен договор ще позволи на Естония да претендира за други руски земи.
ФСБ в храстите
Русия предоставя достъп до пътя на всички, които се нуждаят от него, макар и при специални условия: превозните средства не могат да спират и хората нямат право да ходят пеш по този участък от пътя. Ако правилата бъдат нарушени, руските гранични служители незабавно ще излязат от храстите, ще ви отведат до най-близкия руски град за разпит и най-вероятно ще ви глобят.
Блогърът Дмитрий Малов казва, че територията отляво на пътя (която е по-близо до Естония) не се използва за бизнес цели. Там растат "диви гъби, високи до коляното", които естонците много харесват. Вдясно от пътя, по-близо до Русия, има бодлива тел, зад която бдителни гранични служители на Федералната служба за сигурност на Русия пазят границата от дървени колиби под камуфлаж. Ако смятате, че ще можете да минете незабелязано, вероятно сте сгрешили.
"Моят естонски приятел Мик ми каза, че веднъж спрели до граничен стълб и излезли от колата, за да отидат до тоалетната, а руските граничари като че ли изскочили от нищото", спомня си потребителят g-egorov. С друг местен естонец, Лусти, са били дори още по-строги: "Бях в Крупа [руски контролно-пропускателен пункт] в продължение на 24 часа, преди да ме върнат във Верска, но ме накараха да платя глоба.
Завръщането на естонска територия в Лутепаа се отличава с един единствен граничен стълб и знак за скорост от 70 км/ч. "В Естония приемат ограниченията на скоростта сериозно. На руския участък от пътя можеш да караш колкото бързо си поискаш", казва Малов.
Непосредствено след Лутепаа можете да карате още 50 метра през Русия, при същите условия. "Спрях за малко, за да направя няколко снимки, но от храстите веднага се появи гранична охрана и се насочи към мен - спомня си блогърът - беше неприятно усещане. Питаш: може ли да правя снимки или не, може ли един руски гражданин да стои на този път или не, а те просто продължават да се приближават. Реших да продължа и да не си правя снимки и с граничарите".
Един километър по-късно Малов е спрян от естонската полиция, за да проверят дали е контрабандист. "Наистина, кой друг ще кара между Сесники и Лутепа с руски регистрационен номер", казва той.