История в снимки: Запознайте се с тайните на Байкалското езеро

Началото на 1990-те. Руският флот получава първия си ледоразбивач, който е кръстен на езерото: "Байкал". Той плава във водите му до 1918 година.

1900 година. На снимката е първият влак, достигнал бреговете на езерото като част от Транссибирската железница. За жалост вече не е възможно да се стигне толкова близо до езерото с влак, но то все още се вижда отдалеч, ако се движите с железницата. Част от Околобайкалската железница е потопена, за да се построи Иркутската ВЕЦ. Сега тя е отделен път, който не води до никъде.

1905 година. Скалата "Хобот" на Шаманския нос. В миналото това е свещено място за поклонение и шамански ритуали, а сега е едно от изгубените съкровища на Байкал. Скалата е взривена с цел добив на варовик в съветските времена. Според слуховете обаче това всъщност е сторено като част от борбата с окултизма.

1959 година. Изгрев на Байкал. Въпреки популярността на района и многобройните хотели край езерото, тук все още можете да се насладите на девствени гледки като тази. Да се разходите из някои от по-отдалечените местности около Байкал също е доста лесно – там можете да се насладите на зашеметяващата природа в уединение.

1964 година. Езерото Байкал има уникален климат. Зимите тук не са толкова сурови, както в Централен Сибир, а летата не са непоносимо горещи. Водата обаче е доста студена и единственото време, когато можете да поплувате, без да ви побият тръпки, е през август.

1966 година. Село Лиственичное (днес Листвянка) е най-близкото населено място до езерото. През 1725 г. мъж на име Никола Кислицин решава да прекара зимата на брега на Байкал. По-късно на това място са построени няколко къщи.

1969 година. Разходка с лодка по Байкал. Езерото предлага много занимания за туристите. Разходки, скално катерене, пещери, езда, каяк, риболов и разходки с хеликоптер – и още много готини преживявания.

1970 година. Деца на бреговете на Байкал през зимата. Езерото е дълго около 636 км и е разположено между две руски области: Иркутска и република Бурятия (със столица Улан Уде).

1982 година. Байкалският тюлен или нерпата е символът на езерото. Не са ли сладки? Освен нерпата, в Байкал живеят още около 2600 животински вида. Опитайте местния деликатес – байкалски омул.

1983 година. Геолозите все още спорят за произхода на Байкал. Те обаче са съгласни, че езерото е на около 25 милиона години. Първият руснак, открил езерото, е казакът Курбат Иванов през 1643 година.

1989 година. Друго мистериозно място е Шаманската скала на остров Олхон насред езерото. За тази скала се носи красива легенда. Местен юнак на име (о, каква изненада!) Байкал имал дъщеря – Ангара, както се нарича и реката, извираща от езерото. Ангара се влюбила в младия Енисей и избягала от вкъщи. Енисей е името и на реката, в която се влива Ангара. След като разбрал, че дъщеря му е избягала, разгневеният Байкал хвърлил Шаманската скала по нея.

1990 година. Когато цялото езеро е замръзнало през зимата, хората играят хокей, карат кънки и ски по повърхността му. В края на всяка зима те организират и маратон върху езерото.

Разбери и как можеш да покориш Алтай и Байкал с велосипед през есента!