Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Тази перла на руския Север е построена още през 1714 година. Легендата разказва, че майсторът я е направил без нито един гвоздей и с една единствена брадва, които след това хвърлил в Онежкото езеро, за да не може никой да повтори работата му.
Осмоъгълната църква има 22 купола и заедно с още една дървена църква, камбанария и ограда образува архитектурния ансамбъл Кижки погост, който е обект на световното и културно наследство на ЮНЕСКО.
Само случайността попречва на Владимир да стане столица на Русия, а на храма "Успенски събор" – да не стане най-известният в Русия вместо храма "Василий Блажени" на Червения площад. Това е още един обект на ЮНЕСКО в нашия списък – построен е през 1158 г. по времето на княз Андрей Боголюбски, син на основателя на Москва Юрий Долгорукий.
Какво ли не се е случвало на този храм през дългата му история. В началото на XIII в. например монголите го подпалват – при пожара загиват жената и дъщеря на владимирския княз, които се укриват там. През XIX в. по време на реставрация случайно са намерени фрески от знаменития иконописец от края на XIV – началото на XV в. Андрей Рубльов.
Това е още една църква от епохата на Андрей Боголюбски и е може би най-известният символ на неговото могъщество и разцвета на неговото Владимиро-Суздалско княжество. Според художника и реставратор Игор Грабар "Покров на Нерл" е най-съвършеният храм, създаван някога в Рус.
Белокаменният храм се намира недалеч от мястото, където р. Нерл се влива в Клязма. Заради близостта до водата поляната около църквата често се наводнява, а самият храм живописно се възвишава на хълма.
За убийството на сина на Иван Грозни – царевич Дмитрий, се носят много легенди. Най-разпространената е, че той е убит по заповед на жадния за власт Борис Годунов, тъй като бил единственият наследник на царя (ако не се брои слабоумният Фьодор). На мястото на убийството – на волжския бряг на Угличския кремъл – е издигната дървена църква, а през 1962 г. там е построен и каменен храм.
В него са съхранени невероятни стенописи от XVIII в., изобразяващи Дмитрий и сцени от убийството му.
Този удивителен храм се извисява на брега на Форос, в най-южната част на Кримския полуостров. Той е построен през 1892 г. и е посветен на чудодейното спасяване на императорското семейство при катастрофата на влака им на път за Крим. Цар Александър III крепи покрива на вагона на плещите си, докато не пристига помощ.
След революцията храмът е затворен и разграбен, а в годините на Втората световна война тук е базиран отряд от съветската армия и е сериозно повреден от нападенията на фашистите. В съветските години на няколко пъти има планове той да бъде разрушен – на негово място да се построи санаториум, след това държавна резиденция, но като по чудо той оцелява. След перестройката храмът отново е отворен за богослужения.
Една от най-необичайните руски църкви някога е била част от имението Дубровици, принадлежащо на знатни московски семейства. Днес тук има ресторант и обреден дом, така че наоколо винаги е пълно с младоженци, позиращи на фона на красивия храм.
Църквата е построена в края на XVII в. от неизвестни италиански архитекти, наети от тогавашния собственик на имението – възпитателят на Петър I княз Голицин. В съветските години камбанарията а взривена, а самата църква първоначално става музей, а след това е затворена.
Този небесносин ослепителен храм в стил елизабетски барок е първият в Русия, посветен на военните моряци. Построен е в средата на XVIII в. като полков храм на придворното военноморско подразделение, Гвардейския екипаж, чиято казарма се намира недалеч оттук.
Храмът не е затворен в съветските години – служби тук има дори в трудните гладни години на Блокадата. Тук е опята известната поетеса Анна Ахматова. И до днес тук се провеждат панихиди за загиналите моряци и подводничари.
Храмът е построен през 1811 г. по заповед на император Павел I. Той иска сградата да напомня на римския събор "Св. Петър" и сам избира архитектурния проект. Това е катедралният или главен храм на града и параден придворен храм. 96-те му колони се простират срещу Невския проспект, а сградата е изцяло облицована с естествен камък: травертин, карелски мрамор, туфа и яспис.
По декорацията работят най-добрите художници и скулптори на епохата, сред които са Карл Брюллов и Владимир Боровиковски. Тук се пазят военни трофеи от победата над Наполеонова Франция, тук е погребан и главният герой на тази война – фелдмаршал Кутузов.
В съветските години в храма работи Музей на историята на религията и атеизма, а мощите на светиите са скрити на тавана на храма. Загубен е уникалният сребърен иконостас – той е преправен. През 1990-те богослуженията са възобновени.
Този храм започва да се строи през 1818 г. по времето на император Александър I и е завършен през 1858 г. при Николай I. Архитектът Огюст Монферан буквално жертва живота си за изграждането на събора и умира няколко месеца преди да приключи строителството.
По време на блокадата на Ленинград в храма са донесени ценни експонати от други музей. Местните жители знаят, че немската авиация използва високия храм като ориентир и затова не го бомбардира.
Колонадата на Исакиевския събор е една от най-високите наблюдателни площадки в града и едно от най-популярните места за туристите.
Храмът е построен през 1555-1561 г. по заповед на Иван Грозни като паметник на победата над Казанското ханство. Всъщност името му е "Покров Богородичен". Съборът обединява цели 9 цървки – и само една от тях е посветена на московския юродив Василий Блажени. Според легендата Иван Грозни заповядва да бъдат ослепени архитектите, създали толкова прекрасен храм, за да не могат да повторят собствения си замисъл или да го надминат.
През 1812 г., когато френската войска напуска Москва, те искат да взривят храма, но не успяват. В края на 1920-те години болшевиките решават да го съборят, но архитектът и реставратор Петър Барановски се изправя в негова защита и дори изпраща телеграма на Йосиф Сталин. Така Покровският събор е оставен на мира, но защитника му е репресиран за "антисъветска дейност". В съветските години това място функционира като архитектурно-исторически музей, а през 1990-те той отново става действащ и е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. И разбира се, се превръща в един от символите на Русия.
Ето и всичко, което трябва да знаете за най-известната църква в Русия!
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си