ФОТОГАЛЕРИЯ: Животът след СССР през обектива на един германец

Филип Лаузберг е роден в Мюнхен. Завършил е история и политика в Оксфорд и в момента работи като научен сътрудник в Антверпенския университет. Пътува между Русия и Германия за удоволствие и по работа. И, както казва, защото Москва го е пленила и би желал отново да живее там – ако му се отдаде възможност.

С Facebook проекта си "Лицата на Изтока" той невероятно добре съчетава снимки с истории и разказва нещата такива, каквито са. Последователите му пък имат невероятната възможност да надникнат в реалния живот на хората след разпадането на СССР.

"Винаги съм бил очарован от Русия и останалите бивши съветски републики. Научих руски, работил съм и съм живял в Москва и непрекъснато се връщам тук, за да се виждам с приятелите си и да пътувам".

 "Едно нещо винаги ме е поразявало тук – изобилието от странни хора с уникални житейски истории. Толкова много от тях са странни, мрачни, абсурдни, забавни или тъжни – и винаги дълбоки. Казано накратко, с тях се докосвам до целия спектър от човешкия опит – от тъмно до светло, по един нефилтриран и наситен начин, който рядко се среща на Запад".

 "Особено много обичам да разглеждам как политическите, обществени и икономически събития оформят и са оформяни от хората и как отделните житейски истории се вписват в по-мащабните текущи и исторически събития, които в постсъветското пространство са толкова бурни".

"Наистина, житейските истории често се оформят от комунизма, терора, депортациите, войните, но и от големите технологически постижения, изкуството и мирното сътрудничество, както и от смесицата на толкова много различни хора с техните собствени уникални култури и истории. Вероятно няма друго място в света, което е толкова богато на уникални и често луди истории".

"Винаги съм бил очарован от този вид истории. Веднъж, по време на едно пътуване в Централна Азия през 2016 г. започнах и да правя портрети на хора. Когато пристигнах в Амати, Казахстан, за да се видя с един приятел, бях пленен от уникалността на лицата на хората там... Можеш да срещнеш човек с азиатски черти и сини очи, чийто дядо германец и баба корейка са депортиран от родните им места в казашката степ по време на управлението на Сталин, а дядо му е украинец, дошъл да работи в Байконур. Баба му пък е от Калмикия и е дошла като член на Комсомола, за да разработва "девствените земи" на Казахстан".

"Шегувам се с приятелите си, че хората в Централна Азия и всъщност в целия постсъветски свят са истински хипстъри. Докато в останалия свят хората се опитват да се отличат основно с дрехите или аксесоарите си, за да са уникални, хората в Централна Азия изпъкват с изключителните си лица и истории".

"И така започнах да събирам тези портретни снимки и да ги пускам заедно с историите на хората на страницата си във Facebook. Това се превърна в нещо като постоянно хоби. Вече имам няколкостотин портрета с истории, основно от Русия и Централна Азия, но и от Украйна, Армения, Грузия, Беларус и рускоезичната диаспора в Европа, както и от Близкия изток и Африка".

"Много приятели ми казваха да представя портретите и историите си пред по-широка публика, затова неотдавна си направих страница на име "Лицата на Изтока" (Faces of the East), където редовно публикувам нови истории".

"В момента публикувам основно снимки от пътешествието си из Русия по време на Световното по футбол миналото лято, когато пътувах от Москва до Нижни Новгород, а после по р. Волга до Чувашия, Татарстан, Уляновск, Самара, Саратов и Волгоград, след което минах през Калмикия и стигнах до спа курортите в Северен Кавказ, Кабардино-Балкирия и нататък през Чечения до Дагестан".

"Огромното културно богатство на постсъветското пространство и често многопластовите му идентичности са не само очарователни, но и масово непознати за Запада. Ето защо се опитвам да предам и личните си впечатления от едно място, което все още е до голяма степен познато с отрицателните и опростени стереотипи и тесния фокус върху политиката".

"Вдъхнових се и от книгата на носителката на Нобелова награда от Беларус Светлана Алексиевич "Време секънд хенд", в която тя публикува интервюта на хора от бившия СССР, разкриващи техните невероятни и често трагични истории".

Филип е приготвил още много истории, а страницата му "Лицата на Изтока" е само един малък откъс от онова, което предстои той да ни покаже в бъдеще. Ако десетките снимки, които видяхме, са показателни, предстои ви едно много съкровено пътешествие!

Задължително посетете страницата на Филип във Facebook "Лицата на Изтока" (Faces of the East), която той редовно попълва с нови фото истории за постсъветския живот.

Вижте и 8 от най-„руските“ места в Русия!