Вашингтон не е единственият град, който може да се похвали с Бял дом. Руската столица също има - той гордо се извисява на ул. "Краснопресненска крайбрежна" на река Москва. Не можеш да го пропуснеш!
В сградата се помещават офисите на руското правителство, включително работното място на руския премиер Дмитрий Медведев. Официално тя се нарича Дом на правителството на Руската федерация, но е известна и като руския Бял дом.
Построена през 1981 г., сградата първоначално е наричана Дом на съветите и е домакин на Върховния съвет на Русия до конституционната криза от 1993 година. Тогава Белият дом e атакуван от танкове по заповед на руския президент Борис Елцин по време на разгорещен политически конфликт с парламента.
Конфликтът е разрешен със сила, но сградата изисква сериозни възстановителни работи, които според някои оценки струват повече от първоначалното строителство. След ремонта сградата продължава да служи като офис на руското правителство.
Както си спомня Виталий Мазурин - един от архитектите на оригиналния проект – първоначалното изграждане на сградата е технически много трудно. "Участвах в изграждането на подземните нива на бъдещия Бял дом. Имаше много сложна конструкция на три нива. Големите пространства трябваше да са оборудвани с паркинг, вентилационни системи, охладителна техника…"
Носят се и слухове, че сградата има таен подземен проход, водещ до второ метро ("Метро-2"). Все пак Денис Ромодин, архитектурен историк в Музея на архитектурата в Москва, твърди, че това е глупост.
"Сградата е отворена за обществеността от 1991 до 1993 г. и ако съществуваше такава тайна, тя би била разкрита и неизбежно щеше да повлияе на събитията от 1993 г.", казва той.
"Освен това създаването на такива проходи е технически невъзможно: наблизо минават река Пресня и река Москва, а и почвата е неподходяща. Известно е, че тези трудни хидрогеоложки условия правят създаването на близката линия на метрото доста проблематично, така че слуховете за подземните канали са преувеличени", добавя той.
Що се отнася до архитектурния облик на сградата, той първоначално е проектиран от архитект Дмитрий Чечулин, водеща фигура в сталинистката архитектура, който работи по сградата на "Котелническа крайбрежна" (една от московските "Седем сестри") и хотел "Россия", където днес се намира паркът "Зарядие".
За Белия дом Чечулин използва елементи от един от предишните си проекти - централата на "Аерофлот", главната авиокомпания на страната. Така наречената "Къща на Аерофлот" трябва да бъде построена близо до площад "Белорускaя", но проектът никога не вижда бял свят, защото размерите му са твърде големи.
"Белият дом всъщност беше единствената голяма административна сграда, построена в Москва през 1980-те години", казва Ромодин. "Беше много монументална за този период и макар модернизмът да бе по-популярен по онова време, сградата всъщност е пример за сталинистска архитектура със своя тежък гранитен стилобат с ръжда, огромни стълби, тежки форми и часовникова кула".
Историкът също така признава, че през 1992 г., когато е тийнейджър, обикалял в района на Белия дом, впечатлен от величието на сградата.
"Влизайки вътре, бях изумен от просторните зали, изобилието от естествен камък, лъскавите подове от скъпоценни камъни, изобилието от модерни лампи и кристалните полилеи", спомня си той. "Всичко изглеждаше много помпозно и монументално и стана ясно, че сградата имаше за цел да обслужва работата на регионалното правителство: домакин на различни срещи и форуми с големи тълпи от хора".
В сравнение с 1992 г., когато територията е достъпна за обществеността, днес тя е заобиколена от ограда. Общата площ на Белия дом е около 172 700 кв. м. включително офиси и 27 зали за конференции и срещи.
Но Ромодин отбелязва, че изглежда сградата никога не изиграва ролята, за която е предназначена: "Както подозирам, единственият път, когато тези обширни пространства са били домакини на много хора, е когато тук се е помещавал офисът на Върховния съвет. През 1992 г. сградите бяха до голяма степен празни и подозирам, че днес служителите рядко се разхождат из цялата територия".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си