Наистина ли Аляска се вижда от Русия?

"Има една точка (днешният нос Дежньов – бел. ред.), която се врязва в морето. Тя е населена от чукчите. Срещу тази точка има острови, обитавани от хора, известни като "зъбатите", защото пробиват устните си с две големи кости, подобни на зъби на морж...".

Така Семьон Дежньов описва Беринговия проток, който открива по време на своята експедиция в руския Далечен изток през 1648 г., 80 години преди "официалното" му откриване от руския пътешественик от датски произход Витус Беринг.

Беринговият проток е широк по-малко от 90 км и точно по средата му има група острови, известни като Диомидовите острови. Витус Беринг ги кръщава на Св. Диомид. Това са остров Голям Диомид, който принадлежи на Русия и е известен като остров Ратманов с площ около 10 кв. км, и остров Малък Диомид, който е територия на Аляска (известен още като остров Крузенщерн) и е с площ около 5 кв. км. Разстоянието между островите е 4160 м. Така че, да, можеш да видиш Русия, ако се намираш на земята на смелите (която така или иначе някога е била руска територия – бел. ред.).

Остров Утре и остров Вчера

От 1867 г., когато Русия продава Аляска на САЩ, двете страни имат обща водна граница, разположена между двата Диомидови острова. Интересно е, че местните чукчи и ескимоси могат да пътуват между двата острова без визи от 1989 година. Но по-голямата част от населението на остров Ратманов се е преместило на континента и се е асимилирало и в момента там има само руски граничен пост. На остров Крузенщерн пък (Малък Диомид) живеят малко над 100 ескимоси.

Колкото и невероятно да звучи, когато преминава от единия в другия остров, човек не прекосява само границата, но и международната Линия на смяна на датата. Голям Диомид е с 21 часа напред от Малък Диомид (20 през лятото)!

Когато на Малък Диомид (САЩ) е 9 ч сутринта в събота, на Голям Диомид (Русия) е 6 ч сутринта в неделя. Поради тази причина понякога тези два острова са наричани "остров Утре" (Голям Диомид) и "остров Вчера" (Малък Диомид).

Но, както пише Питър Айсман през 1988 г., местните се отнасят с шеговито безразличие към "границата на белия човек и неговата също толкова измислена линия на смяна на датата. 'Днес тръгваме на лов', гласи поговорка на жителите на Малък Диомид. 'Утре убиваме плячката. А я разфасоваме и ядем вчера".

Да плуваш срещу Студената война

За хората от континента пътуването между островите е забранено. Но през 1987 г., въпреки забраната, Лин Кокс, която по онова време е на 30 години, преплува Беринговия проток. Кокс вече е известна като плувец маратонец – през 1975 г. на 18-годишна възраст тя преплува 23-километровия проток Кук в Нова Зеландия само за 12 часа.

Тогава обаче условията в Беринговия проток са напълно различни – водата е с температура около 6-7 градуса по Целзий. При подобни условия телесните мазнини помагат. Кокс е с около 36% телесни мазнини (спрямо 18-25% за средностатистическата жена), което я изолира като тюлен и тя успява да преплува 4160-те метра за 2 часа и 6 минути!

След плуването г-ца Кокс казва, че е развълнувана от помощта, която получава в СССР. "Беше супер, повече, отколкото някога съм си представяла – те отвориха вратата си и ни позволиха да стъпим на техния бряг. Да получим помощта и подкрепата на съветите и да ги срещнем беше чудесно", допълва тя.

В СССР Кокс за кратко се превръща в нещо като звезда. Тя дори получава похвала от президента Михаил Горбачов – тогава Студената война наближава своя край. При подписването на Договора за неразпространение на ядрените оръжия във Вашингтон Горбачов споменава: "С куража си тя доказа колко близко един до друг живеят нашите народи".

Истинска машина на времето: животът в най-източната военна база на Русия през очите на един граничар!