Как да оцелеете, ако ви връхлети южнякът - най-страшният вятър на света?

За жителите на Певек в най-северната част на Чукотка такива приключения са нещо обичайно. Това е южнякът, най-силният вятър на земята. Тук той духа цяла година с пориви до 60-80 метра в секунда. И ако през лятото това е просто неприятно – вдига се прах и пясък от пътищата, то през зимата, в съчетание с екстремно ниските температури, той става истински опасен. 

Най-северният вятър

"Ако тук имаше дървета, те щяха да излетят с корените", разказва Сергей Трунов от Москва, който е работил в Певек в транспортния сектор. "За първи път попаднах тук през февруари 2013 година. Когато самолетът кацаше, видях черни хълмове. А през нощта чух да падат стъкла. Приближих се до прозореца и не можах да видя нищо. Чуваше се само вой. Това беше първото ми запознанство с южняка".

Местните жители казват, че ако на хълма няколко дни има неподвижни купести облаци, то скоро ще задуха южнякът. Той продължава няколко дни, а след това изчезва. Това е много интересен вятър – може да духа няколко километра и внезапно да изчезне, а след това пак да се появи. Какво значи това? "Излизаш на двора – няма вятър. А на открито просто те подхваща поток и чувстваш, че цялото ти тяло е като в менгеме", казва Сергей.

Певек е най-северният град в Русия. Климатът тук е суров: зимата е с температури до минус 40 градуса, а студове продължава от октомври до май. Докато обаче подобни студове не са рядкост за много северни райони на Русия през зимата, то такъв вятър няма никъде другаде. За появата му са виновни особеностите на местния ландшафт. Градът се намира на брега на морето в подножието на дълъг хълм, който отделя населеното място от безкрайната тундра. Вятърът набира сила в тундрата и се спуска през хълма. Той издухва снега от върховете и се носи като вълни в морето.

При вятър със скорост 20 метра в секунда се отменят заниманията в училищата, а при 30-35 метра в секунда спират работа част от организациите. Животът в града обаче не замира: мнозина продължават да ходят на работа и да се срещат с приятели.

Няма къде да избягаш

Най-опасни са внезапните пориви на вятъра, които могат да продължат от 5 до 15 минути. Или с други думи излизаш от къщи, оглеждаш се, като че ли няма нищо. Стигнал си до ъгъла и там той те връхлита. Трудно можеш да се задържиш на крака. Хора, застигнати от такъв порив, понякога ходят на четири крака. Някои преди да излязат навън, си слагат скиорски маски, за да се защитят от пясъка и чакъла, които вятърът вдига.

"При такива пориви най-важното е наблизо до има нещо, за което да се хванеш, защото може просто да те понесе по пътя и нищо не можеш да направиш", разказва Евгения, която се е преместила в Певек от Владивосток заедно със съпруга си по работа. "Имало е случаи, когато хората се вкопчват в уличен стълб и просто летят, краката се отделят от земята и те се веят на вятъра като знаме".

Южнякът обаче може да вдигне във въздуха не само човек. "Веднъж видях как вятърът преобърна едно УАЗ-че", спомня си Сергей. "Друг път гледахме през прозореца как тежък морски контейнер се търкаля по улицата. Може и да е бил празен, но във всеки случай беше много страшно".

В началото на учебната година в училище децата минават инструктаж за всички тези северни премъдрости. "В къщи също разказваме какво може да се случи, пък и те сами виждат какво става на улицата", казва младата жена.

"Най-страшно е да се окажеш в тундрата при такъв вихър", разказва Евгения. "Пътят изчезва за броени минути и оставаш сам срещу стихията. В тундрата няма никакви ориентири, наоколо всичко е бяло. В такава ситуация трябва да останеш на едно място, ако разбира се си с транспорт и има достатъчно гориво. Иначе това си е сигурна смърт".

Сергей си спомня как веднъж стихията наистина го е застигнала в тундрата извън града: имало е виелица и пътят не се е виждал. "Да се окажеш в кола в този момент е просто страшно. Вятърът така духаше в стъклата, че ми се струваше, че всеки момент ще се счупят".

Град на маргаритките и романтиците

По съветско време в града живеят над 12 000 души: тук са най-големите находища на злато, живак, въглища и уран. Заради кризата през 1990-те обаче градът започва главоломно да опустява и сега в него живеят само около 4000 от най-твърдите стоици, но числеността на население е спряла да намаля под този праг. "За много хора, които са родени тук, Певек е малката им родина и те не искат да отиват на материка", казва Евгения.  "В златодобивните компании работят основно командировани, а в града са останали патриоти и авантюристи. Заплатите вече не са толкова високи, колкото бяха преди. Затова пък не се страхуваш за децата: всичко е под окото ти, всички се познават".

Местните казват, че Певек е градът на маргаритките и романтиците. През лятото разцъфтяват милиони бяло-жълти цветове и никога няма да сбъркаш този град с някой друг. Както и в други градове в Далечния север, тук има проблеми с транспортните връзки с "материка", със скъпите докарвани продукти и бавния интернет. Затова пък има невероятни гледки към хълмовете и много ярко северно сияние, които няма да смениш за нищо. 

Прочетете още: На остров Сахалин бурен вятър отнесе жена от балкон!