Кусково: най-красивото имение в Москва (СНИМКИ)

Пътешествия
ВАДИМ РАЗУМОВ
Граф Николай Шереметиев знае не по-зле от френския крал Луи XIV как трябва да се весели. За гостите в лятната си къща той построява и волиери с редки птици, и оранжерии с екзотични плодове, и, разбира се, шикозен дворец.

Един от най-големите и изискани дворцово-паркови ансамбли в Москва е лятната резиденция на именития графски род Шереметиеви и е предназначен за летни веселби. Кусково принадлежи на семейството още от XVI в., но основният облик на архитектурния ансамбъл се налага в края на XVIII век.

Главното имение е построено при граф Пьотр Шереметиев през 1769-1775 г. в стила на ранния руски класицизъм. "Големият дом" е предназначен за тържествени приеми. Авторът на проекта е неизвестен, но някои изследователи са склонни да смятат, че в Кусково са реализирани чертежите на френски архитект от епохата на Шарл де Вайли (той е и автор на проекта за кралския дворец в Белгия, например).

Дворецът е построен изцяло от дърво и е завършен с розова мазилка. Фасадата е украсена с три колони, a фронтоните (горните части) на всяка са декорирани с пищна дърворезба. Пред белокаменното стълбище, водещо към парадния вход, са поставени фигури на сфинксове. Между другото, с карета може да се стигне директно до вратите на двореца.

Много от постройките в Кусково са съхранени прекрасно и са отворени за посещение благодарение на факта, че след революцията тази територия веднага получава статуса на музей-имение. Това я спасява от разруха или използване от болшевиките за различни стопански нужди.

От XVII в. в Кусково се намира каменната църква "Спасителят Всемилостиви". По-рано в имението има и дървена църква. Каменният храм в стила на анинския барок (т.е. барок от времето на Анна Йоановна) е издигнат през 1737-1739 година. Църквата не е възстановена и стига до наше време в първоначалния си вид.

До църквата стои малка розова постройка – това е кухненското крило, откъдето изисканите ястия се поднасят директно в парадната столова на двореца. Постройката е специално проектирана в подобен на дворцовия стил, макар да е строена от крепостния архитект Фьодор Аргунов.

Шереметиев всячески се опитва да забавлява гостите на имението си, затова построява няколко павилиона, всички много интересни. Между другото, днес всички те са отворени за посещение.

Едно от най-екзотичните украшения на имението е павилионът "Грот" в бароков стил. Подобни съоръжения се появяват в градините и парковете на Италия през XVI век.

Вътре в гротовете има или бани, или фонтани. Те са популярни в много страни в Европа и през XVIII в. модата им стига до Русия, но вече в качеството им на паркови павилиони.

В "Грот" човек може да се скрие и от летните жеги – в декорацията му са използвани хиляди мидички. В стените има ниши с белокаменни статуи на римски богове, а куполът е увенчан с релефна ваза, напомняща струята на фонтан.

Още един увеселителен павилион – Холандската къща – е посторен малко по-рано. С външния си вид напомня на холандските постройки от XVII век. В същия стил е направена и вътрешната декорация.

А това е италианска къща – двуетажен павилион за малки приеми. На първия етаж са събрани редки скулптури, картини от бисери и цветен мрамор, макети на сгради в малък мащаб. На втория етаж са подредени скулптури, но все пак разположението оставя повече простор за гостите.

Във волиера за птици има пеещи пернати, чиито гласове оживяват атмосферата в парка. Сега тук също живеят различни птици и дори зимата можете да видите пауни.

В имението е обособена градина и са устроени оранжерии, в които се отглеждат екзотични дървета и плодове: бадеми, нар, праскови, маслини и лимони. Между другото, "голямата каменна" оранжерия също е построена от крепостния архитект Аргунов през 1761-1762 година. Пьотр Шереметиев обича да блесва и да изпраща, например, през декември кошница праскови от своите оранжерии за императрицата.

Шереметиев обича и да устройва театри под открито небе - трупата му от крепостни селяни се слави в цялата империя. С това е свързана една много трогателна история: граф Николай Шереметиев се влюбва в крепостната актриса Праскова Ковальова (която се представя под псевдоним Жемчугова): талантлива, тънко чувствителна. Той освобождава нея и цялото семейство Ковальови и получава от императора разрешение за неравния брак.

Жемчугова умира на 34 години малко след раждане. И графът след това посвещава целия си живот на благотворителността. Между другото, една от улиците, водещи към имението, се казва "Алеята на Жемчугова".

А знаете ли какво се случва с именията, изоставени през 1917 година?