Храмът е построен на мястото на убийството на царя
Животът на нито един цар не е бил излаган на опасност така, както този на Александър II. Срещу него са извършени шест покушения, а седмото се оказва фатално.
През деня на 1 март 1881 г. цар Александър II се връща с каретата си в Зимния дворец. На крайбрежната на Екатерининския канал (сега това е "Каналът на Грибоедов") терорист хвърля в каретата бомба. Императорът обаче оцелява и излиза от каретата, но в същото време друг заговорник хвърля бомба право под крака на Александър. Царят умира само след час в дворцовите си покои.
Синът му Александър III по молба на Градската дума разрешава на мястото на атентата да се построи храм в памет на баща му.
Построен е в редкия за онова време руски стил
Обявен е конкурс за най-добър проект за храма. Александър III разпорежда авторите да се насочат към традициите на църковната архитектура от XVII век на Москва и Ярославъл, а за Петербург това е необичайно – в града на практика няма староруски храмове, защото самият той е построен през XVIII век.
Печели проектът на архитект с германско-шотландски корени Алфред Парланд и архимандрит Игнатий. Тържествено основите на строежа на храма са положени през 1883 година.
Съборът напомня московския храм Василий Блажени (макар той да е построен през XVI в.). По-късно този стил ще бъде наречен "псевдоруски". И наистина целят храм буквално напомня пъстрия национален костюм: той е изграден от червена тухла и го увенчават разноцветни, куполи, покрити с емайл и позлата. Над прозорците, обрамчени с релефни украси, се издигат декоративни кокошници.
А основата на камбанарията силно напомня кахлена камина - с много малки квадратчета-кесони, във всеки от които е изобразен гербът на руската губерния, която е дала пожертвования за строителството на храма. Има общо 134 различни герба (може да се каже, че това е уникална хералдична колекция под открито небе).
Има над 7000 кв. м уникални мозайки
Храмът е строен 24 години и се твърди, че освещаването му се е забавило заради сложните мозайки, които са правени в продължение на 10 години от потомствения майстор Владимир Фролов.
Разкошните мозайки на храма се простират на над 7065 кв. м. и това е една от най-сложните мозаични експозиции в Европа. Ескизите за тях са дело на най-добрите художници в империята - Виктор Васнецов, Михаил Нестеров, Василий Беляев и много други (имало е близо 30 художници).
Действа като храм за кратко време
След като мозайките са завършени, през 1907 г. храмът е осветен. На тържествената церемония присъства вече новият император – внукът на загиналия тук Александър II, Николай II.
Само че храмът няма собствено паство и не са правят многолюдни богослужения. В него се влиза само с пропуски, а пари за поддръжката заделя държавата. След революцията от 1917 г. властта спира финансирането на храма и тогава разходите за него поема църквата, която си създава паство. Тукашните свещеници обаче отказват да си сътрудничат със съветската власт и през 1930 г. храмът е затворен, а куполите му - претопени.
По време на Втората световна война тук се настанява морга
През 1930-40-те години, по времето когато болшевиките унищожават храмове, за "Възкресение Христово" ("Спас на Крови" – на руски) също е имало такива планове, но войната ги променя. По време на блокадата на Ленинград (предишното име на Санкт Петербург) тук е организирана морга, в която се карат телата, намерени по улиците на града.
След войната един от градските театри използва събора като склад за декори. През 1950-те властите правят още един опит да премахнат храма с мотива, че той пречел на движението по "Канала на Грибоедов", защото за да може да бъде построен, е трябвало малка част от канала да бъде засипана. Обществото обаче се вдига на протест и храмът е спасен.
Почти 20 години в храма има невзривен германски снаряд
През войната храмът нееднократно е обстрелван от германската артилерия, която нанася сериозни щети на стените и след това значително усложнява процеса на реставрация. Учудващо е обаче, че през 1961 г. в стена на храма е намерен 240-мм фугасен снаряд. Като по чудо той не е избухнал и е останал почти 20 години незабелязан. За детонацията му е организирана цяла експедиция.
Днес в храма има музей
В края на 1960-те години храмът е признат за паметник на архитектурата. Реставрацията му продължава 27 години (три години повече, отколкото строежа му) и през 1997 г. е открит отново.
Сега "Възкресение Христово" работи основно като музей – през делничните дни тук пристигат туристи, за да видят мозайките и съхранената под сводовете на храма част от каменната улица, на която е паднал раненият император. Богослужения има, но само през неработните дни и на църковните празници.
Екскурзии се организират с предварително записване.