Три поредни години – от 2016 до 2018 г., един и същи град печели международната премия World Travel Awards в номинацията за "водещо културно направление" – руският Санкт Петербург. Оказва се, че журито също признава града на Нева за културна столица на целия свят – не само на Русия.
Петербуржанци възприемат това флегматично, като нещо, което им е дължимо. "Културната столица е старата марка на Петербург". И ако това го потвърждава и международното общество, това ни радва", коментира председателят на дружеството на гидовете-преводачи и екскурзоводи на Петербург Олга Фьодорченко при получаването на първата премия WTA през 2016 година. Всъщност градът на Нева е провъзгласен за културна столица едва пред 12 години.
Културно кръщение
Getty Images
За първи път градът е така наречен от Борис Елцин през 1997 година. Тогава той предава Централната телевизия, исторически свързана с Петербург, на московския канал "Култура". "Видимо се чувства неловко и иска да каже нещо приятно", иронично отбелязва по този повод историкът Лев Лурие. Но формулировката остава и действително се превръща в марка на града.
Между другото терминът е необичаен: рядко в някоя страна има отделна "културна столица". Например столиците на Великобритания, Италия или Франция си остават столици във всички смисли на думата, включително и по брой и качество на театрите, музеите, изложбите и други културни атрибути. Защо руският Санкт Петербург е особен?
Имперското наследство
Getty Images
От 1712 до 1918 г. Санкт Петербург, основан от Петър Велики през 1703 г., е столица на Русия в пълния смисъл: в този величествен град, максимално близък до Европа, живее императорската династия Романови, оттук те управляват страната. Градът е построен именно в това време, в което Русия от страна, варяща се в собствен сос, се превръща в европейска държава. Той става символ на тази промяна, на обръщането на Русия към западната култура.
"Петербург е един от най-красивите градове в света, обвързан с архитектурното си съвършенство не само с руски, но и с френски и италиански архитекти. Всички те създават чисто петербургски шедьоври и сами остават тук завинаги", пише в "Идентичността на петербуржанци" филологът Ирина Арнолд.
Имперският Петербург е магнит за талантливите и амбициозни хора от цялата страна, затова именно Питер обира каймака от мощния културен подем на XVIII – XIX век. "Всички значими писатели, поети, живописци, архитекти, композитори рано или късно се оказват в столицата", тазказва пред Russia Beyond Елена Боброва, журналист и гид от петербургския екскурзионен проект Peterswalk. "Творили, страдали (например като Достоевски) или са се наслаждавали на славата именно тук. Паметници, домове, мемориални плочи – всичко напомня за значимите за Русия личности".
Блясък и разруха
XX в. се оказва тежък за Петербург – Петроград – Ленинград. Пренасянето на столицата в Москва от болшевиките предизвиква голяма загуба на творци: едни заминават на Запад, други, гонейки новата власт, в Москва. Тежък удар е и блокадата от септември 1941 до януари 1944 г. по време на Великата отечествена война, когато народът губи, според различни оценки, между 600 000 и 1,5 млн. души. До края на съветската епоха властта се отнася към града строго: налагана е строга цензура, а представителите на интелигенцията, които не поддържат режима, живеят в полулегално положение.
Benjamin Patersen
Вече в нова Русия, в която Питер върви ръка за ръка със статуса "културна столица", в града като преди си има много битови проблеми, "Какво имаме, освен "Ермитажа?", пита петербургският режисьор Юрий Мамин. "Всеки град има свои паметници, понякога много древни, но от това не стават културни столици на света".
Legion Media
Петербург си остава най-европейският град в Русия от гледна точка както на местоположението, така и на архитектурата, но си запазва куп проблеми, за които редовно се пише в медиите. Центърът на града е претрупан с автомобили и реклами, а зимата възникват проблеми с почистването на снега. Зад идеалните фасади се крият мрачни дворове и сметища, а историческите сгради се разпадат и рушат. От друга страна именно в това съчетание на великолепие и упадък се формира уникалният петербургски дух, с който местните се гордеят не по-малко, отколкото с "Ермитажа" и Мариинския театър.