Рай, който е бил ад: Соловки през обектива на испански фотографи

На Соловецките острови е разположен един от най-древните и красиви манастири в Русия. Въпреки това мястото влиза в историята и като най-големия съветски трудово-изправителен лагер.

Соловецкият лагер със специално предназначение е един от първите лагери от ГУЛАГ – появява се на архипелага още преди Големия терор, през 1923-33 години.

Запознанството на двама испански фотографи – Хуан Мануел Кастро Прието и Рафаел Трапиело – с това място, пазещо страшната история на Северна Русия, започва като обикновена комерсиална поръчка. През 2015 г. те се отправят към острова по поръчка на немското списание Mare.

Соловки силно впечатлява Хуан и Рафаел. Пътуването спира да бъде просто работа.

"Соловки е рак, който също неотдавна е бил най-истинският ад", твърди Рафаел Трапиело.

След година фотографите се връщат на архипелага и изучават всяко кътче, запознават се и се сближават с местните жители.

В резултат от пътешествието си пускат фотокнига "Соловки", която представят лятото на фестивала PHotoEspaña 2019.

Фотографите нямат за задача да създадат документално свидетелство за Соловки – такива има много. В есето си те се опитват да предадат атмосферата, духа на мястото, където светият манастир и природата на невероятната красота съседстват с отзвука от ужасното минало на съветската изправителна система.

Ден след ден те снимат обикновени места, където преди няколко десетки години са загинали над 7000 затворници и са пострадали десетки хиляди.

Сега тук кипи живот: манастирът отново работи, работят още училище, болница и няколко хотела, а броят туристи с всяка година се увеличава.

Това е най-старият жител на Соловки Николай Донстов, той е на 90 години. Хваща последните години от работата на затвора, а самият той работи като надзирател в маяка.

И до днес на островите могат да бъдат открити много артефакти, които напомнят за страшните времена. Изоставени храмове, превърнати в казарми, заключени затвори със заковани прозорци.

На този кей са спирали баржи със затворници. През 1930 г. тук се намират 71 000 души – най-големият брой затворници в историята на Соловки.

Когато Бяло море не е сковано от ледове, до Соловки може да се стигне с кораб от Кем. Но през повечето време има само въздушен транспорт от Архангелск – два пъти седмично.

Разказваме ви още за дългия път до Соловки: как да стигнете и да се върнете от архипелага ГУЛАГ!