Когато се говори за руския юг, повечето пътешественици биха си помислили за Сочи, Анапа или други крайбрежни горещи точки. Това са все места, които си струват да посетиш, а ние бихме искали да използваме случая и да проучим любопитните и трудни чудеса на Северен Кавказ.
Разнообразието в региона е потресаващо (тук се използват десетина езика) и може да е трудно да разберем откъде да започнем, така че продължаваме напред и подбираме някои от причудливите забележителности. След като видиш една от тях, със сигурност ще се върнеш за още!
Планински басейни с минерална вода, Пятигорск
Нашата първа забележителност са няколко басейна с минерална вода, разпръснати по хълма край Пятигорск в Ставрополския край, административен център на Северния кавказки федерален окръг.
Термалните извори са една от най-големите забележителност на Северен Кавказ като цяло и те са причината много общини да печелят от това явление и да откриват свои собствени спа-центрове или курорти. Забележителното на пятигорските минерални басейни обаче е, че те не се контролират от никого и са отворени за всички.*
Местните жители отдавна знаят, че термална река се спуска от планината и затова са построили много малки водоеми (често като са използвали чували с пясък или други подръчни материали) за събиране на водата, която се стича надолу. В резултат са се образували редица вертикално разположени басейна, които могат да поберат от един до трима души едновременно.
Това че те са много не означава, че не са препълнени - по всяко време на деня можеш да срещнеш младежи, пенсионери или семейства, които почиват и се наслаждават на гледката. Разбира се, най-популярни са басейните в горната част на реката: ако си в по-долните, вероятно ще получиш вода, която вече са използвали другите над теб!
* Въпреки че неконтролираната природа на горещите минерални източници допринася за спонтанност и лудуване при разходката, използвай здравия разум и мисли за безопасността си. Консултирай се с лекар, ако имаш някакви съмнения за положителното въздействие на горещите басейни.
Джамията "Сърцето на Чечения", Грозни
Малко е да се каже, че историята на Чеченската република е била размирна. През 1990-те и началото на 2000-те години в региона се водят две войни и избухват различни бунтовнически движения. Туризмът обаче постепенно се завръща и все повече руснаци и чужденци пристигат в Чечения, за да се запознаят с прословута природа и култура на региона.
Един от най-интересните символи за историята на републиката и противоречията в нея е джамията "Сърцето на Чечения" в центъра на Грозни, столицата на региона. Официално джамията носи името на Ахмад Кадиров (в чест на бащата на сегашния регионален лидер Рамзан Кадиров) и в нея могат да се молят едновременно до 10 000 души. Архитектурата й съчетава древния дизайн със съвременните усещания и подсказва, че Чечения е връзка между ислямския и славянския свят.
Както може да се види от акаунта на Кадиров в Instagram, едно от официалните забавления на чеченското правителство е да надхвърля себе си - през август 2019 г. извън Грозни е построена дори по-голяма джамия. Тя е кръстена на пророка Мохамед и се твърди, че може да побере над 30 000 вярващи.
Склоновете на планината Елбрус, Кабардино-балкарска република
Най-високата планина в Европа. Един от седемте най-високи върхове в света. В буквалния смисъл кавказката връзката между Европа и Азия. Какво може да се каже за Елбрус, което още не е казано?
Да си призная, не много. Russia Beyond вече публикува гид с всичко, което трябва да знаеш за нея. Въпреки това един от акцентите на преживяването не е самата планина, а няколкото невероятни кабинкови лифтове, с които туристите могат да достигнат височините на Елбрус без да станат вир вода от пот.
Това, което прави кабинковите лифтове на Елбрус уникални, е колко високо можеш да се издигнеш в абсолютното безвремие. Заради прекалено голямата височината на изкачването не е достатъчна само една линия, така че пътниците трябва да се прекачват на междинните пунктове, за да стигнат до станцията "Мир". На руски език тази дума означава и "свят", и "мир". Тук можеш да поемеш дълбоко планински въздух, да се насладиш на снега (дори и през лятото) и на гледките от една от най-високите планини в света.
Въжените линии не са единствената впечатляваща атракция: не забравяй да си вземеш местен водач за бърз преход по склоновете. Ще се отдалечиш от останалите туристи и ще се изправиш пред истинската сила на планинските слонове.
"Градът на мъртвите", Даргавс
За да стигнеш до вероятно най-отдалеченото място в този списък, Даргавс (разположен в Република Северна Осетия-Алания), трябва да шофираш добре извън магистрала. Сложната логистика обаче в крайна сметка ще те възнагради: и макар самото селище Даргавс да няма с какво да се похвали, некрополът на края на града е любопитно и смразяващо напомняне за дългата история на региона (голяма част от която се простира и на територията на съседната република Ингушетия от векове).
Самите крипти са оформени като зловещи, изоставени бели къщи, най-старата от които датира от XVI век. Те са подредени като град и затова се наричат "Града на мъртвите".
Тук няма да се намерят много туристи по всяко време на годината, но тези, които идват, могат да се разхождат сред криптите и да чуят местни суеверия и легенди. Според едно поверие кладенците пред криптите позволяват да се разбере дали погребаната душа е достигнала небето или не. Ако пуснеш монета и тя удари камък близо до дъното на кладенеца, това със сигурност е добър знак.
Крепостта Нарън-Кала, Дербент
Твърди се със сигурност, че Дербент, вторият по големина град в Република Дагестан, е най-старият в Русия. В региона могат да се намерят останки от селища, изградени преди над 5 хил. години. Най-високо в тази класация стои крепостта Нарин-Кала, построена от персийците през VI век.
Издигнат по времето, когато Сасанидската империя се е нуждаела от защита от северните тюркски номади, Нарън-Кала е била част от верига укрепления, простиращи се на 40 км, наречени Даг-Бари. В крайна сметка крепостта е завладян от арабския Омаядски халифат и в целия регион е наложен ислямът. Персийците си връщат крепостта и я държат под свой контрол до XIX век, когато тя влиза в територията на Руската империя заедно с останалата част от Северен Кавказ.
Крепостта е нещо като картина за региона като цяло. Той е преживял векове на нашествие, смяна на религиите, преначертаване на границите и промени в геополитиката като напомняне за свят, вечно изчезващ, но присъстващ безвъзвратно.