Ингуши, чеченци и вайнахи – хората в Северен Кавказ (част от Руската федерация) вероятно са първите, които започват да строят кули – дори преди Христа. А по-късно, около XIII-XVI в., се наблюдава възраждане в културата на кулите.
Тимур Агиров (CC BY-SA 4.0)
Ингушските села имат големи правоъгълни кули за живеене и високи такива за отбрана. Ингушските, вайнашските и чеченските здания се различават в архитектурен план, макар и не силно. Камъните са лепени с варов разтвор, но някога използват и сух стек.
Сергей Фомин/Global Look Press
Ингушите имат стриктни правила за строежа на този тип сгради. Кулата трябва да бъде завършена за 365 дни! И всяко заможно семейство в селото е длъжно да построи такава.
Тимур Агиров (CC BY-SA 4.0)
Кулите са с височина от 10-12 м, като на първото ниво се разполагат конюшни и краварници. Подовете и таваните са дървени. Второто ниво е самото жилище. Горният етаж е "за гости", но може да се ползва и за отбрана.
Legion Media
Нещото, което прилича на тераса, всъщност е отбранителна точка. Тези "балкони" нямат подове и се използват за търкаляне на камъни и изливане на горещи течности над нападателите. А каменните огради на "балконите" защитават отбранителните позиции от вражеските стрели.
Тимур Агиров (CC BY-SA 4.0)
Местността "Вовнушки" е най-известното място с ингушски кули. Тези са предназначени предимно за отбрана, но вътре живеят и семейства.
Legion Media
Селата с кули са близо едно до друго, така че високите постройки могат да се ползват за комуникация чрез сигнални огньове. Така всички съседни населени места бързо могат да бъдат информирани за приближаването на врага.
Александър Поляков/Sputnik
Ингушите вярват, че кулите олицетворяват националния им дух и стремежа към красотата. Всяка кула носи духовните символи на своите строители и на семействата, финансирали изграждането им.
Има още около 30 ингушски кули, които за момента не са добре изучени.
Саид Царнаев / Sputnik