Ингуши, чеченци и вайнахи – хората в Северен Кавказ (част от Руската федерация) вероятно са първите, които започват да строят кули – дори преди Христа. А по-късно, около XIII-XVI в., се наблюдава възраждане в културата на кулите.
Ингушските села имат големи правоъгълни кули за живеене и високи такива за отбрана. Ингушските, вайнашските и чеченските здания се различават в архитектурен план, макар и не силно. Камъните са лепени с варов разтвор, но някога използват и сух стек.
Ингушите имат стриктни правила за строежа на този тип сгради. Кулата трябва да бъде завършена за 365 дни! И всяко заможно семейство в селото е длъжно да построи такава.
Кулите са с височина от 10-12 м, като на първото ниво се разполагат конюшни и краварници. Подовете и таваните са дървени. Второто ниво е самото жилище. Горният етаж е "за гости", но може да се ползва и за отбрана.
Нещото, което прилича на тераса, всъщност е отбранителна точка. Тези "балкони" нямат подове и се използват за търкаляне на камъни и изливане на горещи течности над нападателите. А каменните огради на "балконите" защитават отбранителните позиции от вражеските стрели.
Местността "Вовнушки" е най-известното място с ингушски кули. Тези са предназначени предимно за отбрана, но вътре живеят и семейства.
Селата с кули са близо едно до друго, така че високите постройки могат да се ползват за комуникация чрез сигнални огньове. Така всички съседни населени места бързо могат да бъдат информирани за приближаването на врага.
Ингушите вярват, че кулите олицетворяват националния им дух и стремежа към красотата. Всяка кула носи духовните символи на своите строители и на семействата, финансирали изграждането им.
Има още около 30 ингушски кули, които за момента не са добре изучени.