ФОТОГАЛЕРИЯ: Къде в Русия добиват платина?

Пътешествия
RUSSIA BEYOND
Уникалният планински хребет във формата на пръстен се намира в руския Далечен изток. Но няма как да попаднете тук.

Планинският хребет Кондьор в Хабаровския край има практически идеална пръстеновидна форма, ако се гледа отгоре. И това е единственият такъв масив в света, при това с естествен произход – тоест това не е кратер на вулкан или такъв, образуван от метеорит.

Мястото е много живописно, но не само суровият климат му пречи да стане туристическа забележителност. Има още едно важно обстоятелство. В този пръстен от голи скали и без растителност с диаметър от 8 км се намира най-голямото в света находище на платина – един от най-редките скъпоценни метали на земята. Има и други метали и минерали (Русия е на второ място в света по добив на платина след ЮАР, а най-големите находища се намират в Таймир, Урал и Кондьор).

На тези места през 1970-те започват да добиват злато, но започват редовно да намират и самородна платина във водите на р. Кондьор. Оказва се, че находището е съвсем наблизо.

Добивът на платина започва през 1984 година. През това време работниците от "Амур" (част от холдинга "Русская платина") намират в Кондьор от 1,5 до 3,5 кг самороден метал. Общо от момента на усвояването на находището са добити 100 т от ценната суровина.

Ето така изглежда добитата платина преди изпращането ѝ в завода, където ще бъде изчистена от примесите. Жълтите зрънца са "съпътстващо" злато. Освен платина тук има и други метали от платиновата група, както и неголеми примеси от желязо и титан.

Добив на самородна платина с промиващи прибори. Булдозер подава почвата на "голямо сито", където тя се смачква и отмива с водна струя. Леките маси отиват за отпадъци, а малките и тежки остават.

Освен платина тук се добиват още черен гранат, син калцит и уникалният метал кондьорит – това е сплав от мед, олово, родий, платина и иридий.

Много е сложно да се стигне дотук: най-големият град в региона – Хабаровск – се намира на 1100 км, а най-близкото населено място – на 75 км. Климатът е суров: вечен студ, тежки зими и ветрове от Охотско море.

Тук няма случайни хора, а за работниците, които идват на смяна, през 2014 г. беше построено летище "Ургалан".

Миньорите живеят в специално построено село, където освен общежития има медицински пункт, спортна зала, руска баня и столова. Тук постоянно има 800 души. Смяната на миньорите е от 3 до 6 месеца.

Разказваме ви още за едно черно злато, което обаче не е нефт: знаете ли какво са правили с черния хайвер в СССР?