Байкал през зимата: идваш за снимки, а оставяш част от душата си

"А ето тук шаман на УАЗ-ка пропадна под леда. Миналата година на 30 декември. Само на шест метра от брега. Когато така рязко пропаднеш, вратата не може да се отвори – водата оказва натиск. А не всеки успява да счупи стъклото заради шока", казва Андрей (името е променено), който гледа втренчено в пътя и държи волана с двете си ръце.

Пътуваме по леда на Байкал вече 20 минути и търсим удобно място, така че нашият нисък японски седан да може да се изкатери на брега на остров Олхон – най-големия в езерото. Вече е февруари, но официално леденият път трябва да бъде отворен едва след няколко дни. Започнали са да очертават пътя с жалони, но все още не са приключили, не пускат обикновените автомобили по леда.

Бащата на Андрей е от местните буряти, роден е и е израснал в Олхон. Самият Андрей прекарва на острова всяко лято и познава тук всичко и всеки. Затова от брега на "голямата земя" ние заобикаляме бетонни блокове и следваме асенизационния камион с голям оранжев резервоар – той е тежък и шофьорът е длъжен да знае безопасен маршрут. Във водоохраняваната зона на Байкал не е разрешено да се прави септична яма или да се изграждат водопречиствателни съоръжения, така че оранжевите камиони, които сноват напред-назад, са чести гости на леда на езерото.

И все пак ми е нервно. Често попадаме на дълги пукнатини, на които колата подскача. А от източната страна на острова пътят е напълно затворен, защото ледът е твърде тънък. По права линия от Улан Уде, столицата на Бурятия, до Олхон трябваше да изминем само 200 км. Заради тънкия лед обаче ние избрахме дългия маршрут – по южния бряг на езерото и през Иркутск – 750 км.

Може да се каже, че станах жертва на световната истерия в Инстаграм. Идеята да поема към знаменитото езеро извън сезона се загнезди в главата ми след цяла поредица ефектни кадри в снимки, публикувани от познати. И не само аз мисля така. Андрей разказва, че неговите местни приятели гидове буквално днес са откарали в северната част на Олхон тайландски блогър, който има 10 милиона последователи.

Път и оцеляване

Ако си решил да видиш байкалския лед, то по-добре е да летиш до Иркутск – той е по-близо до Москва, до там има повече полети, така че цените са по-ниски. От Иркутск до пътищата-проходи към езерото в селата Сахюрта или Куркут е само 3-4 часа път с кола или автобус. Пътят е нов, живописен, край него се виждат пирамиди от огромни речни камъни, каквито човек не би могъл да помести. "Булдозеристи са строили пътя и са се забавлявали", коментира Андрей.

По-добре е да се уговориш за трансфера от брега предварително през туристическа компания или със стопаните на туристическата ти база в Олхон. Тук това е всяка втора къща. Разкошен хотелски комплекс се е прострял на самия бряг: няколко еднакви дървени къщички и полегат склон към водата. Вижда се дори цялата зона за отдих с дървени лежанки. Само че няма никакви признаци на живот, не се вижда дим. "Построили са ги в нарушение, незаконно са завзели земята. По принцип всичко вече трябваше да са съборили, но очевидно все още водят преговори с властите, а е жалко за такава красота", обяснява Андрей.

Най-после намираме ориентир – катурнат на една страна катер на брега. Оттук може безопасно да се влезе на острова. Стигаме до нашата туристическа база: малки къщички за двама-трима души, няколко електрически нагревателя вътре са надути толкова силно, че се чувстваш като в сауна. През зимата настаняването не е толкова скъпо, колкото през лятото. Стая за двама или цяла къщичка със закуска може да се намери в главното селище на острова – Хужир – при цена от 2000 до 4000 руб. (около €30-60) на ден. А за 6000 руб. (€80) вече има съвсем луксозни варианти.

В повечето случаи в цената е включена закуска, а с доплащане можеш да се споразумееш и за вечеря. Тук продуктите се купуват от големия супермаркет в центъра на Хужира, който се нарича "Добрый" ("Добър"). В него може да намериш всичко, че дори и белгийска бира, разбира се на двойна цена в сравнение с Иркутск. Има и малки хранителни магазини, които се срещат сред върволицата от магазини с названия от рода на "Вълшебни сувенири" или "Амулети от Байкал".

Лед

На следващия ден сутринта се насочваме към основното ястие в зимното байкалско меню –  леда. В това пътешествие седанът няма да ни свърши работа и ние се прекачваме в "Собол", скъсен миниван на приятеля на Андрей, Игор, който работи като местен гид. "Собол"-ите тук са най-разпространеният зимен транспорт. Те са високи, побират до шест души, комфортни са, топли и евтини (средната цена на двудневна обиколка с група е 1000 руб. (€14) на калпак).

И започва вълшебството. Ние пътуваме от един байкалски остров към друг, подхождаме към носове и се губим сред разнообразието на сокуй - разновидност на байкалския лед, който представлява ледени нагънати пелерини, които покриват подножията на байкалските скали. Заледени пръски, вълни, почти падналите капки, които са прозрачни, блестящи и млечно бели. Ние сме попаднали на изложба на всички видове лед в света.

Ето на нос "Тримата братя" ("Три брата") над нас са надвиснали гроздове ледени стрели. А на скалата "Спящия лъв" ("Спящий лев") виждаме истински леден трон с равна площадка. Идеално гладката повърхност на езерото, разчертана от дълбоки пукнатини, изведнъж се сменя с цяло поле от късове лед, издигнали се под различни ъгли.

Тази година почти няма равен прозрачен лед. Паднаха обилни снеговалежи и вятърът не е успял да издуха всичко. Затова се налага да търсим участъците със застинали мехурчета метан и огледало, което не е заснежено. На помощ идват китайски туристи. В далечината виждаме разноцветен дим от факли. След като се приближаваме, попадаме на фотосесия за Инстаграм: китайки, които са метнали кожените палта настрани, се показват в разголени вечерни рокли на прозрачния лед. Около тях тича асистент със същите факли, разчертавайки въздуха с дима в цвета на тоалетите. Фотографът е махнал големия обектив и снима на серии.

Такава шумотевица е по-скоро изключение, защото през зимата тук има малко хора. В повечето случаи на зимния Байкал ти се оказваш сам с леда, снега, пещерите, скалите и тишината.

В крайна сметка пътуването "за съдържание" се превръща в приключение, което се запечатва в паметта не само с картини, но и с ново усещане за самия теб. Учиш се да се радваш на нещата, които в обикновения живот причиняват дискомфорт: студен лед, студ, силен вятър, който си играе със снега.

Най-якото нещо е да излезеш на леда късно вечерта. Да отидеш или да отпътуваш по-далече, така че редките светлини на Хужир да не те разсейват от звездния взрив над главата ти. Да притаиш дъх. И да слушаш.

След известно време непременно ще се разнесе далечно, глухо, на границата на съзнанието, но отчетливо почукване. При този звук, в живота трябва да се случва нещо важно и фундаментално. Така се движи байкалският лед.

Разказваме ви още какво прави Ладога най-необикновеното езеро в Русия!