В Северен Урал има невероятен геоложки паметник – седем скални образувания с височина 30-42 метра. Каменни истукани с причудлива форма – само това е останало от древните планини, разрушавани милиони години от силни ветрове, валежи и студове. А тези каменни стълбове са се запазили благодарение на здравия си кварцов скелет.
Иван Печишчев
Мястото има различни имена: "Манпупуньор", "Сълбовете на изветрянето", "Болвано-из", "Мансийските глупаци", а местните ги наричат просто "пъпове". Макар че по същество тук "местни" няма. Едно от най-труднодостъпните места в Русия за посещения, Манпупуньор се намира на десетки километри от най-близките населени места в Печоро-Иличкия резерват в република Коми, на границата с Пермския край и Свердловска област.
Иван Печишчев
В превод от езика на местните народи манси "Манпупуньор" означава "малката планина на идолите". Има красива и загадъчна легенда как са се появили тези скали. За манси хълмът, на който сега се намират скалите, е бил свято място. Никой не е можел да се изкачва на върха. Веднъж обаче седем великани дошли отдалече, за да унищожат народа манси. Те се изкачили на планината и се вкаменили от свещен ужас.
През 2008 г. Манпупуньор е избран с общонародно гласуване за едно от седемте чудеса на Русия наравно с Байкал, долината на гейзерите в Камчатка, храма "Василий Блажени" и други.
Уралският Еверест
Иван Печишчев
Заради красотата си и недокосната дива природа това е едно от най-желаните места за туристите от съседните области и те сравняват похода до Манпупуньор с покоряването на Еверест. Не всеки може да стигне до тук, а за новаците този поход е просто противопоказен.
Преподавателят от Пермския държавен университет Иван Печишчев за първи път се отправя да покори Манпупуньор преди 20 години, веднага след като завършва училище. Преди да се осмели да поеме към скалите той сериозно се занимава с туризъм четири-пет години.
Класическият маршрут, който се изминава пеша от страната на Свердловска област, е 180 км и отнема шест-седем дни ходене в едната посока. Само че капризната уралска природа нарушава всичките му планове. Заради изключително проливни и неспиращи дъждове групата на Иван е принудена да се върне, след като е изминала две-трети от пътя.
Иван Печишчев
На следващата година Иван решава със своята група да повтори похода. "Движехме се по-бързо от графика, на адреналин. Като приближихме платото, бяхме преизпълнили нормата за километража едва ли не двойно. Вече късно вечерта, когато се беше стъмнило, "се сипехме" по склона към извора на Печора и без да се уговаряме се отказахме от почивката на другата сутрин. И как иначе – ей го Манпупуньор зад една ниска планина. И на следващия ден стигнехме и прегръщахме каменните стълбове и се усмихвахме на вятъра и дъжда, защото стигнахме", разказва Печишчев.
Мощта на природата и мисълта за вечното
Иван Печишчев
Според Иван Манпупуньор е мястото на силата на Урал, където човек иска да се върне: "Красотата на Урал не се набива на очи, там няма ярки цветове и заснежени върхове. Тук обаче е ниската тундра, тук са полските цветя, от тук може да се види Уралският хребет и каменните стълбове раждат някаква удивителна красота".
По думите на Иван при вида им в главата на човек неволно се зараждат много митични мисли, там започваш да вярваш и в духове, и в легенди. "Геолозите имат рационално обяснение за появата на тези стълбове, но аз не съм геолог и на мен това ми се струва някакво чудо", казва Печишчев.
Иван Печишчев
След като се връща на Манпупуньор след 20 години, този жител на Перм добива усещане за вечност: "Ти си напълно друг, вече имаш семейство, деца, а там както и преди са се изправели каменните стълбове. И времето е такова променливо – слънцето се сменя от дъжда, а след това отново се връща".
Как да стигнеш и кога да пътуваш
Иван Печишчев
За да стигнеш до Манпупуньор, първо трябва да получиш разрешение от ръководството на резервата. Предпочитаното време за пешия поход е август, но някои туристи отиват да видят скалите и през зимата, през февруари-март, когато вече се появява първото пролетно слънце и все още има плътна снежна покривка. По това време човек може да стигне до Манпупуньор със снегоход.
Има два основни пътя до заветните скали – "класическият" откъм Свердловска област (от град Ивдел) - 180 км, по който е минал Печишчев. Този път сам по себе си е интересен, минава през живописни места, включително през печално известния проход Дятлов, където през февруари 1959 г. загадъчно загиват деветима туристи. Наистина по думите на Иван сега под прохода има оборудвано място за почивка на туристите, така че там той не е изпитал никакъв митичен ужас.
Иван Печишчев
Много туристи съчетават обратния път с рафтинг по реката, така че той е по-лесeн.
Другият маршрут тръгва откъм република Коми. Пешият път е по-кратък и по-лек, но пък логистиката е по-сложна: трябва да се пътува с влак от Салехард до град Троицко Печорск, а след това с кола или автобус до селцето Якша. Там трябва да намериш лодка и да плаваш почти 200 км по река Илич. А оттам до Манпупуньор са "само" 38 км пешком.
А пък за хората, които не виждат романтика в многодневните походи, има експресно посещение с хеликоптер. Трябва да се лети от град Нироб в Пермския край, а времето за пътуване в едната посока е не повече от час. Такова приключение струва 42 000 руб. ($663) на човек и в цената е включен трансфер с автобус от Перм.
Камъни, които завинаги ще останат в сърцето ти
Иван Печишчев
През 2019 г. Иван Печишчев повтаря пътешествието си до Манпупуньор именно с хеликоптер. Желанието му е най-после да покаже това силно място на съпругата си, след като години наред ѝ е разказвал за него. "Мислех си, че след второто, толкова комфортно посещение на платото, няма да ми се иска да се върна там. Но не! Видях камъните, покрити с мъх, ниските брези и върби, тези дискретни краски на планинската тундра, вдишах влажния въздух, примижах от вятъра и разбрах – не мога да не се върна", признава той.
Иван вече планира следващия пеши поход до Манпупуньор, когато поизраснат синовете му. "Когато получаваш Манпупуньор след преодолените трудности, това е голяма награда, която остава в сърцето завинаги. Когато няколко дни вървиш и накрая го виждаш, това е истинският Еверест, към който ние се стремим още в туристическото си юношество", казва той.