ФОТОГАЛЕРИЯ: Какъв е животът във влака на Транссибирската железница?

Тези, които смятат, че 5-часовото пътуване с влак е дълго... Какво ще кажете за 50-часово?

През лятото 2019 г. журналистката Марина Дмуховская и фотографът Георг Валнер поемат на такова пътуване и казват, че биха го повторили отново – със сигурност! Те твърдят, че не им е било скучно нито за миг.

"Да живееш във влак няколко дни, да се срещаш с хора и да излизаш от вагон-ресторанта с въпроса: 'Утре по същото време?', е нещо по-различно от всеки друг вид пътуване", казва Марина.

Най-смешното е да си настанен в плацкарт, където има 54 открити спящи места.

"Всички миризми, звуци, хъркания се превръщат в един малък живот", спомня си Марина.

Понякога след няколко дни във влака има 30 минути почивка в град, за който никога не си чувал и това е основният акцент на деня ти. С малко късмет може дори да си вземеш пушена риба и бира.

"Интересното е, че в началото на пътуването си отидохме до хранителен магазин и прекарахме дълго време, избирайки с каква храна да се запасим за следващата част от пътуването", казва Марина.

"Така автоматично си купихме колбаси, хляб, бисквити, сушени калмари, банани, чипс, ябълки и квас. И най-луксозното и очаквано нещо за деня бяха боршът и бирата във вагон-ресторанта."

Най-интересната част от приключението са разговорите с различни хора. Повечето руснаци стават много словоохотливи и често разказват на непознатите си спътници цялата си житейска история, защото знаят, че най-вероятно никога няма да ги видят отново.

Марина създава цял проект, наречен "Место47", където представя всички тези истории. Тя казва, че една от най-забележителните личности, които е срещнала, е жена полицай. Тя говори за работата си по много спокоен начин, въпреки факта, че историите ѝ са абсолютно шокиращи и ужасяващи.

Друг спътник на Марина е 17-годишно момиче, което пише стихове, включително и патриотични такива за Сибир. Пътува, за да се запише в Иркутския университет. Марина е изненадана да чуе, че момичето не иска да отиде в Москва - тя казва, че няма да оцелее без Сибир, Байкал и тайгата.

Фотографът Георг Валнер обяснява, че му е било приятно да бъде откъснат от света по време на това дълго пътуване. "Няма сигнал между градовете, така че трябва да си намериш друг начин за забавление. Да гледаш през прозореца, да четеш книга или да си водиш дневник. За мен разсейващите фактори са премахнати, което ми помага да се насладя на пътуването много повече. Монотонността прави всяка малка промяна в рутината вълнуваща. 45-минутна спирка в малък град се превръща в нещо, което очакваш с нетърпение."

Марина Дмуховская в същото време е изумена колко разнообразна е Русия. И не само по отношение на пейзажите, променящи се от регион в регион. "Видях колко приятелски настроени са хората, разушавайки стереотипите на чужденците, че руснаците са доста резервирани и студени. И колко любопитни бяха за останали свят. Когато видяха, че Георг е чужденец, веднага възникна интерес и искаха да установят някакъв контакт, въпреки че не говореха езика. Бих се отправила на цялото това пътуване отначало. Може би следващия път през зимата, за да видим различни гледки и замръзналата повърхност на езерото Байкал!"

5 невероятни истории, чути във влака на Транссибирската железопътна линия!