Кремъл (кремль,) е общото название на градски цитадели в Русия. В определен момент е имало около 400 кремъла по цяла Русия и близо 20 от тях са се запазили до наши дни. С думата детинец в древни време в Русия са наричали кремъла или цитаделата.
Според академик Валентин Янин (1929-2020), ненадминат експерт по историята на Новгород, думата детинец означава "място на старейшините, също както и дзедзинец на полски език. Новгородският детинец първоначално е бил църковно място и тази функция остава основна за него. Когато Новгород кани руски князе да управляват града, те не живеят в детинците, а на другия бряг на река Волхов. Първите новгородски крепости обаче се появяват вероятно още по-рано, преди тук да пристигне първият епископ Йоаким Корсунянин (989-1030).
Древната крепост на Новгород е съществували преди покръстването на Киевска Рус
През 2017 г. стана известно, че Новгородският детинец е по-стар, отколкото се е предполагало. Хрониките твърдят, че първата цитадела тук е основана през 1044 година. Само че е направено радиовъглеродно датиране на два фрагмента от древни дървени укрепления, открити под една от някогашните кули на новгородския детинец. Това изследване установява, че те са съответно на около 951 години, плюс минус 27 години, и 918 години, плюс минус 41 години. Това пък означава, че крепостта вероятно е съществувала тук още в средата на X век! Покръстването на Киевска Рус става през 988 година.
Древният новгородски детинец е бил непревземаема крепост
През XI-XIII в. новгородският детинец е бил непревземаема крепост. Към нея е имало само два входа. Тя е победена и завладяна от врага само веднъж - през 1065 година. Може да се каже, че това не се брои, защото по време на ранната Рус, когато се води постоянната война между княжествата, градовете и крепостите преминават непрекъснато ту в едни ръце, ту в други като стрели. В онези времена новгородскит детинец, превзет само веднъж, вече е впечатляваща крепост. В началото на XV в. тя отново е построена, но вече от камък, а в края на XV в. отново е изградена по нареждане на Иван Велики.
Издига се на 10-метров хълм на брега на река Волхов. Крепостта е с дължина от 565 метра между най-отдалечените точки и с 220 метра максимална ширина, а общата дължина на стената е 1487 метра (за сравнение стената на московския кремъл е с обща дължина 2235 метра), а вътрешната й площ е 12,1 хектара (а на московския кремъл тя е 27,7 хектара). Ширината на стените на новгородсксия детинец варира от 3,5 до 6,5 метра. Те са изградени от варовик и каменни блокове. Височината му е от 8 до 15 метра. Има девет запазени кули, но три вече са разрушени.
В новгородския детинец се намира най-старата църква в Русия
В началото на XI в. Велики Новгород още не е част от Рус, той е независима северна държава, наричана Новгородска република. Киевският княз Ярослав Мъдри (978-1054) обаче сключва споразумение с Новгород за защита на града. Неговият син, княз Владимир Ярославич от Новгород (1020-1052) създава новия дървен детинец през 1044 година.
В пределите на крепостта той построява храма "Света София", който е завършен през 1052 година. Все още напълно запазена, тази технически и естетически удивителна творба на средновековната архитектура е висока 38 метра и има пет купола. Съборът "Света София" във Велики Новгород е най-старата църковна постройка в Русия и най-старата сграда от всякакъв вид, която все още се използва в страната. Има обаче още едно здание рекордьор в пределите на новгородския детинец.
В новгородския детинец се намира единственото гражданско здание в готически стил в Русия
Най-древното място във вътрешността на новгородския детинец е Епископският двор. Тук първият епископ на Новгород Йоаким Корсунянин прави резиденцията си, вероятно защото мястото се е считало за най-старата езическа земя, която е трябвало "да бъде запечаната" с християнски постройки. Така или иначе епископският двор е отделно място вътре в препостта, предполага се дори, че то е имало и собствени стени.
През 1433 г. архиепископ Новгородски Евфимий II заповядва да се построи Фасетната палата, увлекателно дело на близо 30 германски архитекти и майстори. Тяхното участие в създаването ѝ се потвърждава на дело от факта, че в палатата има много детайли, използвани в германската и френската средновековна архитектура. Фасетната палата е уникална сграда за Русия и единственото здание за граждански цели в страната в готически стил. Палатата е главната официална зала на Велики Новгород. Тук през 1478 г. е провъзгласена заповедта на Иван Велики за подчиняване на земите на Новгород на Москва.
Сегашният новгородски детинец вероятно е построен от италианци
Когато Иван Велики (1440-1505), основателят на московското царство, превзема Велики Новгород през 1478 година, той решава да възстанови новгородския детинец, за да затвърди победата си. В същото време няколко опитни италиански архитекти са наети от Иван да работят в Русия. Пиетро Антонио Солари (1445-1493) е главният сред тях и на него се приписва строителството на няколко кули от московския кремъл по време на възстановяването му през 1485-1516 година, също по инициатива на Иван Велики.
Антонио Гисларди, Марко Руфо, Алоизио-старши и Алоизио-младши (около 1531) са част от другите архитекти. За много от тях нямаме записки за точните им имена и за годините, през които са живели. Не разполагаме и с никакви записки за архитекта, който възстановява новгородския детинец през 1478-1490 година, но той със сигурност е бил от тази величина. Или пък е възможно майстори и строители да са изградили детинеца според указанията на тези архитекти, но кулите и стените на крепостта очевидно са дело на италианската фортификационна архитектура, съчетана с местните строителни традиции. Това се вижда, когато се новгородският детинец се сравнява с няколко други руски кремъли, издигнати през същата епоха.
Любопитен факт: В новогородския детинец се намира и една от най-старите руски тоалетни
В стената на новгородския детинец, на 13 метра северно от портата Воскресенски, близо до съседната сграда на филхармоничната зала, е открита древна тоалетна. Това е малка сводеста стая с размери 1,7 х 1,9 метра, с добре запазена вентилационна шахта и канализационен канал, разположен на около 2 метра над нивото на земята, така че човек трябва да се изкачи по малка стълба, за да стигне до него. Фактът, че тоалетната е направена вътре в стената, а не в жилищните помещения, е знак за вече силно цивилизованото общество в древния Новгород.