В последните няколко десетилетия наследството на огромната страна, която вече не съществува, значително е намаляло: старите домове на културата, пионерските лагери, електроцентралите и други съоръжения от съветско време са унищожени или от времето, или от булдозерите. Някои от тях все пак са оцелели. От три години Анастасия Ряковская, адвокат от Москва, пътува в търсене на това, което е останало от тази отминала епоха, и прави снимки на рядко виждани места.
"За мен фотографията не е професионална дейност - занимавам се любителски. Дълго време снимах хора, но след това спря да ми харесва. Минах през криза, по време на която не се докоснах до апарата си цяла година. Но после срещнах фотографи, които правят снимки на изоставени места - така наречените градски изследователи", каза Анастасия пред Russia Beyond.
Градските изследователи я вдъхновяват и тя започва да пътува с тях до отдалечени и малко известни места. "Преди всяко пътуване подробно изучаваме района, където отиваме. Обхватът на нашите интереси е доста широк: изоставени места, интересни природни пейзажи, исторически паметници. С появата на дроновете той стана дори още по-голям", казва Анастасия.
След продължително проучване в интернет и социалните мрежи, те правят списък с места, които след това маркират на карта и впоследствие посещават. А дори само в Русия има хиляди такива кътчета.
"Това, което наистина ме трогна, са местата, оцелели от съветската епоха. Те са като наследството на голяма цивилизация, доста непризната днес. Например в социалните си мрежи популяризирам идеята съветските мозайки да бъдат отделени като отделна форма на изкуство, заслужаваща специална защита от държавата. Много от тези впечатляващи мозаечни панели достигат височината на пететажна сграда, но видимо се рушат в градове в цяла Русия", казва тя.
В Русия все още има много съветски домове на културата, колежи и училища, на чието място няма нищо. "Меланхолично преживяване е да се скиташ из празни училищни класни стаи или аудитории в културни центрове, украсени със съветски плакати и да осъзнаеш, че скоро всичко това ще се разпадне и ще изчезне."
Анастасия си има и любим регион - "определено Кавказ", защото едва ли някоя друга държава, камо ли едно единствено място, може да се похвали с такава концентрация на естествена красота.
"Ето например Дагестан. Там се намират древният град Дербент и Сулакският каньон, който е по-дълбок от Гранд Каньона в САЩ, и огромната пясъчна дюна Сарикум, а също и Чиркейската ВЕЦ - водноелектрическа централа на река Сулак - която не отстъпва по красовта на ВЕЦ "Хувър Дам", казва тя.
И дефилето Карадах би могло да се състезава с Каньона на антилопата в САЩ.
На второ място сред любимите дестинации на групата е Далечният изток. Те вече са били в Приморския край, остров Сахалин и в Магаданска област. "Впечатленията ми от тези пътувания са най-ярките до момента. Вижте само изоставения ядрен фар "Анива" (Сахалин) или сега безлюдното селище Кадикчан, което първоначално е имало население от няколко хиляди души (Магаданска област)", казва Анастасия.
"Когато обиколих празните пететажни жилищни блокове в Кадикчан и разгледах изоставения спортен комплекс, кино и магазини, изпитах най-ужасното и в същевременно най-силно емоционално преживяване в живота си."
Сега, въпреки пандемията, Анастасия прави още едно пътуване. "След два месеца и половина искаме да шофираме до Владивосток и след това да се върнем в Москва. На нашата карта сме отбелязали около 1000 места за посещение, включително различни изоставени места. Какво щяхме да правим без тях?"