Опознайте с нас историческите квартали на Перм

Град Перм, главен индустриален и административен център, разположен на европейската страна в северния Урал, се простира на километри по високия източен бряг на река Кама. Това е дестинация, която прадставлява особен интерес за руския фотограф и химик Сергей Прокудин-Горски, който посещава града при първото си пътуване до Уралските планини през 1909 година.

Прокудин-Горски заснема цяла серия от крайбрежни гледки на току-що завършения масивен железопътен мост над Кама. Той също взима камерата и статива си на хълмовете на изток от града, където снима панорамни гледки към централния квартал, даващи усещане за градските квартали на Перм. Първото ми посещение в Пермския регион се случи 9 десетилетия след Прокудин-Горски през лятото на 1999 година. Следващите ми пътувания през 2014 и 2017 г. разкриха пред мен град, белязан от масивни нови строежи.

Името "Перм" е документирано още в хрониката от XII век "Повест за изминалите години" и очевидно произлиза от фино-угорските думи pera ma, което означава "далечна земя". В средновековния период "Перм" обозначава територия в Северен Урал, контролирана от икономическата мощ на Новгород, чиито ловци и търговци трупат богатство от ценни кожи. До XVII век голяма част от областта принадлежи на огромните владения на Строганов в Северен Урал.

Основан с индустриални цели

Селището Перм възниква в началото на XVIII век като част от стремежа на Петър Велики за експлоатация на рудни находища в Уралските планини. Тези сурови материали са стабилни източници на основни индустриални метали, необходими преди всичко за армията.

Водеща сила в развитието на тази област е Василий Татищев (1686-1750), един от ранните професионални историци на Русия. Учен с дар за практическа дейност, Татищев се възхищава на Петър Велики и е влиятелен защитник на централната роля на автократа и държавата в руската история.

През 1720-те години Татищев създава селища в рудни, плавителни и металообработващи заводи из целия Урал, включително и в Екатеринбург. През 1720 г. той избира село Егошиха от XVII век, разположено близо до малката река Егошиха, приток на Кама. Потокът почти не се вижда в дефилето на преден план на богатите панорами на Прокудин-Горски.

Строителството започва в основната фабрика на Егошиха на 4 май 1723 г., което се счита за датата на основаване на Перм. Името "Перм" обаче е официално прието едва през 1781 г. след заповед на Екатерина Велика, която превръща фабричното селище в административен център на Урал.

Поради благоприятното си разположение в басейна на река Волга, Перм през XIX век се превръща в транспортен център за сол и други минерали, както и метални руди и продукти на метални фабрики в западните Уралски планини. През 1846 г. на Кама се появява редовна служба с параход.

Разширяване и развитие

Голяма част от Перм изгаря по време на пожар през 1842 г., но градът бързо се възстановява. През 1863 г. Перм е включен в основната сибирска магистрала, а през 1878 г. е завършено строителството на първата фаза на Уралската железница от Перм до Екатеринбург. То е част от бума на железопътните строежи, който приключва в началото на XX век със завършването на Трансибирската железница.

Разширяването на Перм в края на XX век е отразено в очерките на Прокудин-Горски за централния град с бълващите му комини. Въпреки значителните промени през века след посещението на Прокудин-Горски, няколко от сградите, заснети в неговите фотографии, остават същите.

Исторически архив в изображения

Най-детайлната снимка е панорамната гледка, заснета на запад от градските хълмове, разположени на изток от централната част на града. Най-вдясно е Манастирската улица с главната ѝ забележителност - Преображенската катедрала, изникваща зад завесата от индустриален дим. Тази улица свързва поредица от паметници.

Следващата улица вляво е Търговска (сега Съветска) улица. Нейната основна забележителност (с изключение на пушещите комини) са камбанарията и куполите на църквата "Св. Николай", построена през 1895-99 г. в чест на брака на Николай (който скоро ще стане император) и Александра през 1894 година. Църквата е залепена към женската Мариинска гимназия.

С идването на съветската власт камбанарията и куполите на "Св. Николай" са съборени, а цялата сграда е преустроена за използване от Земеделската академия (сега университет). Моите снимки от 1999 г. разкриват, че по-голямата част от основната структура от червена тухла е оцеляла.

Слабо видима отвъд е червената тухлена кула на централната пермска пожарна станция. Завършена през 1883 г., кулата и заобикалящото я депо все още изпълняват първоначалната си функция, както показва моята снимка от 1999 година.

В центъра на снимката на Прокудин-Горски е булевардът, чиито сегменти са наречени улица "Велико благородство" и улица "Петър-Павел", като последната носи името на катедралата "Св. Петър и Павел", чиято камбанария е в десния ъгъл на снимката. Построена през 1757-64 г., това е най-старата оцеляла тухлена църква в Перм. Добавих и моята черно-бяла снимка на катедралата (камбанарията ѝ, разрушена в съветския период, все още не е реставрирана). Преименуван на "Комунистическа улица" през съветския период, целият булевард сега се нарича улица "Петър-Павел".

Вляво от панорамата на Прокудин-Горски е улица "Застъпничестно" (сега улица "Ленин"). В далечината се виждат камбанарията и куполът на църквата "Рождество Богородично" (ул. "Ленин" 48), построена с дарения на търговци в целия период от 1787 до 1816 година.

Тази втора тухлена църква в Перм бива затворена през 1928 г., камбанарията и куполите ѝ са съборени, а конструкцията е преустроена в студентско общежитие. Моята снимка от 2014 г. показва реставрираната в края на годината църква, само че без камбанарията.   

Най-отляво два малки зелени купола обозначават църквата "Света Мария Магдалина" (ул. "Ленин" 11), построена в неокласически стил през 1889-92 г. като част от голямо сиропиталище. Прокудин-Горски заснема две близки гледки, които са особено ценни с оглед на последващата история на сградата. През 30-те години на миналия век куполът и камбанарията са съборени и е добавен трети етаж, както се вижда от моята снимка от 1999 година. Сега сградата служи като Институт по екология и генетика.

Разкрития за отминало великолепие

Малко по-надолу в същия блок се намира разкошното имение на Грибушин, скрито от дърветата на снимката на Прокудин-Горски. Първоначално построена през 1895-97 г., къщата е възстановена през 1905 г. в пищен бароков стил за търговеца Сергей Грибушин. Споменавано в романа на Борис Пастернак "Доктор Живаго" като "къщата със статуи" (в град "Юрятин"), сега имението служи като щаб на отдела на Руската академия на науките в Урал.  

Ако Прокудин-Горски и неговите помощници се бяха поразходили с обемистата си камера на разстояние само още 3 блока – до кръстовището на улиците "Сибир" и "Възнесение" (сега "Луначарски"), те щяха да запечатат на снимка още 2 културни паметника. От едната страна е елегантната неокласическа сграда на Асамблеята на благородството, построена от Иван Свиязев през 1832-37 година.  

От другата страна на улица "Сибир" е къщата, построена през 1852 г. и придобита през 1862 г. от Павел Дягилев, дядо на прочутия импресарио Серж Дягилев, прекарал голяма част от детството си там.

Снимките на Прокудин-Горски на предреволюционен Перм предават безценно усещане за провинциален руски град, с неговата смесица от традиционна архитектура и бърза индустриална експанзия. Тези богати на детайли гледки към кварталите на града са се превърнали в уникален архив на историческа и обществена среда, която избледнява с всяка изминала година.

В началото на XX век руският фотограф Сергей Прокудин-Горски създава сложен процес за цветна фотография. Между 1903 и 1916 г. той пътува из Руската империя и прави над 2000 фотографии с помощта на този процес, включващ 3 експозиции върху стъклена пластинка. През август 1918 г. той напуска Русия и се преселва във Франция, където го очаква голяма част от колекцията му от стъклени негативи, както и 13 албума контактни разпечатки. След смъртта му в Париж през 1944 г. наследниците му продават колекцията на Библиотеката на Конгреса. В началото на XXI век Библиотеката дигитализира колекцията на Прокудин-Горски и предоставя свободен достъп към нея на световната общественост. Сега няколко руски уебсайта имат версии на колекцията. През 1986 г. архитектурният историк и фотограф Уилям Брумфийлд организира първия експонат на фотографии на Прокудин-Горски в Библиотеката на Конгреса. През периода на работата му в Русия, започващ през 1970 г., Брумфийлд снима повечето от посещаваните от Прокудин-Горски места. Неговата поредица от статии съпоставя възгледите на Прокудин-Горски за архитектурните паметници със снимки, направени от Брумфийлд десетилетия по-късно.