ФОТОГАЛЕРИЯ: 5 инстаграм профила с изоставено, но зашеметяващо съветско наследство

Пътешествия
ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА
Основи на църкви, слоеве от стари тапети, изоставени лагери и военни обекти – всичко това в 5 интересни Instagram акаунта, посветени на съветската естетика.

@nakifaria: Мъртви села и съветски индустриал

Анастасия Ряковская, адвокат от Москва, в продължение на 3 години снима редки кадри от отминали епохи. Изоставени болници, електроцентрали, училища, домове на културата и гигантски съветски мозайки - само в Русия има хиляди такива места.

"Впечатленията от тези пътувания са най-силните в живота ми. Просто погледнете изоставения ядрен фар Анива (Сахалин) и изоставеното село Кадикчан, предназначено за няколко хиляди души (област Магадан)", казва Анастасия.

Тя отбелязва, че най-вероятно всички тези обекти ще се срутят и изчезнат, и никой няма да ги възстанови. Тя ги търси в интернет, отбелязва ги на картата и ги посещава, за да заснеме последния им момент живот преди всичко това да бъде съборено от булдозери.

Последното ѝ пътешествие продължава 2 месеца и половина: пътува с кола от Москва до Владивосток, изминава 9 000 км и вижда над хиляда "изгубени" обекта.

@samasyava: Бавната смърт на руската провинция

Ксения Савина обикаля Русия от много години и заедно с местни жители изследва територии, на които се намират изоставени църкви и села. 

Тя обикновено снима през почивните дни – пусти села край Твер или скелети на разрушени църкви край Ярославъл.

Савина казва, че всъщност снима една бавна смърт - понякога на отделни сгради, а понякога на цели селища.

Независимо дали става дума за изоставена болница в Рибинск или рамки на прозорци, в обектива на Ксения цялото това руско опустошение изглежда като произведение на изкуството.

@ p01ina: Редки находки с история

Фотографът и блогер Лина Резник изследва изоставените места по света, но Русия е в центъра на нейното внимание. Тя намира тези мозаечни панели върху обрасла алея на изоставения пионерски лагер "Чайка" в Полушкино (200 км от Москва).

Към много от обектите е приложена историята на съществуването им и препоръки за посещение. Веднъж момичето почти остава заключено в изоставена гара-музей в Ленинските горки.

"Някой отвън започна да забива пирони, за да затвори дупката. Първата ми мисъл бе да изтичам към изхода, да извикам, че сме вътре. Ние обаче се скрихме зад колоните. Да, да останеш затворен в изоставена гара не е най-добрата перспектива, но още по-малко от това ми се искаше да ме хване охраната или полицията. След това избихме желязото (за щастие, те ни бяха затворили само с един пирон) и излязохме със скоростта на светлината", разказва Лина в профила си.

@anna_korob: Мрачна естетика и плашещи пейзажи

Преди няколко години жител на Татарстан – Алексей Ушаков, започва да снима видеоклипове за "Изоставена Русия" за YouTube – той пътува из селата и обръща прашното им минало в името на интернет потребителите. Мнозина се увличат по романтиката на изчезващите села и сега Ушаков има цял проект със същото име – той работи с фотографи-последователи и агенция за индустриален туризъм.

Този акаунт има огромна база данни от разрушени места и е един от тези, които участват в проекта.

Старият селски църковен двор, дървените колиби с черни прозорци и изоставените къщи в проекта "Изоставена Русия" изглеждат по-зле, отколкото тези във висококачествен европейски филм на ужасите. Преценете сами.

Профилът включва и фантастични видеоклипове с дронове.

@sovietinnerness: Обстановка в гниещите хрушчовки

Soviet Innerness е носталгичен инстаграм, в който италианците Елена Амабили и Алесандро Калвареси изследват съветската естетика чрез изоставени интериори, а именно чрез слоевете стари тапети в къщите на градовете от ОНД. Идеята за съветския Instagram идва след пътуване в Латвия през 2014 г., на което те се занимават с индустриален туризъм. Гледката към изоставените гниещи хрушчовки се оказва толкова велика, че те решават да се съсредоточат само върху стените. Всичко това те наричат "тапетни пътешествия зад желязната завеса".

"Къщите често са празни и забравени, защото жителите просто са емигрирали на Запад или са се преместили в големите градове", казват авторите на проекта.

Чрез цветовете и шарките на тапетите, наслоени един върху друг, става възможно да бъде видян свят, който вече не съществува. Затова Елена и Алесандро редовно получават писма със спомени, "събудени" само от вида на стария тапет.