ФОТОГАЛЕРИЯ: Удивителни портрети на изчезващи народи в Русия

Пътешествия
АННА СОРОКИНА
Александър Химушин се опитва да съхрани историята и културата на коренни народи. Неговият фотопроект "Светът в лица" показва изчезващи народи в Сибир и Далечния изток в традиционни носии.

Фотографът Александър Химушин снима малки народи по цял свят вече над 12 години. Роден е в Якутия, но прекарва дълги години в Австралия. В своя фотопроект "Светът в лица" представя портрети на различни народи по нашата планета. Сега той живее в Москва и продължава своите фото-експедиции из Русия и не се ограничава с туристическите места. 

1. Момиче от Якутия

"През 2014 година, докато разглеждах купища снимки, видях много портрети и ме осени: срещите с тези хора са били най-интересните моменти от пътешествията", разказва фотографът-бедуин, както той самият се нарича. "Когато пресичаш някоя граница, ти се сблъскваш първо не с различната природа, а с различната култура и различния манталитет". 

2. Ненецко момче с куче

Тези първи 200 портрета той публикува в интернет под наслов "Светът в лица". След това решава да се занимава само с този проект – преди това води популярен блог за пътешествия. 

3. Момиче от народа евенки

Александър пътешества из Русия от 2016 година. Първите му експедиции са в Сибир и в Далечния изток. Той не търси предварително героите си, снима всички, които са съгласни, а след това подбира снимките, които най-много са му харесали. Някои работи с години чакат да бъдат публикувани, а някои стават много популярни и се появяват на кориците на Daily Mail, Daily Mirror и Daily Telegraph. 

4. Момиче от народа орочи

Всяко пътуване отнема от няколко седмици до месеци, защото много народи живеят в отдалечени селища и е необходимо време, за да стигнеш до тях. Носиите се подбират вече на място, местните жители с удоволствие вадят от сандъците и носиите, и украшенията на предците си. 

5. Баба от народа долгани

Досега Александър е запечатал на фотолента представители на близо 30 малки народа в Русия и десетки народи по целя свят. Много от тях официално са признати за изчезващи. 

6. Момиче нивх

"Бил съм на такива места, където са останали по-малко от 10 души представители на народността", казва фотографът. "Това са такива точки на картата, до които трудно се стига, но когато вече си там, разбираш, че на практика вече не са останали никакви културни артефакти. Имало е ситуации, когато носиите са създавани специално за снимките, като са използвани рисунки".  

7. Момиче от Чувашия

Чувашия е първият европейски регион в Русия, където Александър прави своите снимки. "Снимах и баби по селата, и момичета в национални носии. Местният музей дори ни предостави истински сребърни украшения за глава от XVIII век – невероятно красиви! Пък и се оказа, че много чуваши пазят свои традиционни носии от прабаби, украсени със старинни монети". 

8. Мъж от Хакасия

"В работата най-много ми харесва общуването с хората", казва Александър. Преди пътуване дори не чета много пътеводители, за да нямам никакви очаквания". 

9. Момиче сойот 

"Сега вече всички ме познават и ме посрещат като роднина", казва Александър. "Когато се канех да потегля към Камчатка, нямах никакви определени планове и просто написах на няколко виртуални познати в социалните мрежи. Буквално на следващия ден се свързахме с хора, които се занимават с културата по местата там и организирахме пътуването".

10. Мъж енец

Сега в колекцията си той има няколко хиляди портрета, но не се кани да спре до тук. "В Русия имаме множество народи и ми се иска да ги покажа всичките, но разбирам, че това е дълга история, може би за цял живот".

11. Баба улчи

"Някои от моите герои, като тази баба, вече не са сред нас", казва Александър. "А с тях си отива културата на тези народи. И една от глобалните цели на моя проект е да привлека вниманието на младежите към съхраняването на традициите и езика на своите народи, особено далече от цивилизацията".

12. Снимка на Александър

За да запознае колкото се може повече хора с културата на малките народи, Александър организира изложби в различни кътчета на света. През 2019 г. с голям успех минава изложбата му в централата на ООН в Ню Йорк, сега тече изложбата в етно-център недалече от столицата на Бурятия, Улан-Уде, която посети дори Стивън Сигал, а през идната година се подготвя голяма изложба в ЮНЕСКО в Париж, посветен на декадата на коренните народи.

Не пропускайте да видите и как изглеждат народните носии в СССР!