Синегорие донякъде напомня на Припят, който се намира до АЕЦ "Чернобил".
Тук навсякъде има изоставени многоетажни сгради без прозорци и врати, както и пътища, които вече не водят наникъде.
Но за разлика от Припят, животът тук никога не е спира завинаги. В селото до бурната река и планини (изглеждат сини, откъдето идва и името Синегорие) някога живеят почти 12 000 души.
Сега няма и 2000, но хората продължават да обитават тези странни пейзажи - сред изоставени къщи и гледки, от които ти спира дъхът.
Селото на брега на река Колима се появява през 1971 година. Хората идват тук, за да построят Колимската водноелектрическа централа (ВЕЦ), която няма равна в Съветския съюз.
На 300 км от Синегорие се намира един от най-печалните познати маршрути, Колимската магистрала, която хората наричат "Пътя на костите".
"По-рано в Колима се изпращали изгнаници", напомня 22-годишната Полина, която живее в Синегорие от раждането си. Затворниците от ГУЛАГ построяват 2000-километров път от Магадан до Якутск и друга инфраструктура в продължение на 20 години в нечовешките и жестоки условия на вечната замръзналост. През зимата температурата пада до -40°C. Смята се, че през съществуването на лагера загиват над 125 000 души.
Но няколко десетилетия по-късно хората започват да идват в Синегорие по свое желание.
"Моето семейство, както и много други, се мести тук, за да 'покори Севера', съблазнено от романтиката на страната. Плюс възможността за работа в уникална водноелектрическа централа", казва Михаил Скворцов пред Russia Beyond. През 1983 година той също е роден в единствения родилен дом в Синегорие. Родителите на Михаил се местят тук от Санкт Петербург, а хора като тях получават и нови апартаменти. Гледката от прозореца е феноменална. "Слънчева снежна долина, заобиколена от хълмове", това си спомня Михаил, когато чува за Синегорие.
Докато водноелектрическата централа се строи и въвежда в експлоатация, животът в Синегорие кипи.
Борис Кауфман / Sputnik
Яхт клуб, ски писта с лифт, детски лагер, баня, кино, дом на културата, фитнес зала, дори собствено двуетажно летище с бюфет, мозайки, огледала и телевизор.
Борис Кауфман / Sputnik
Веднъж на ден оттук лети самолет до Магадан - най-близкия голям град, който е на 480 км.
"Тук, разбира се, никога не е имало клубове, луксозни ресторанти или търговски центрове. Затова сме село. Но беше много хубаво. Големият Дом на културата, за съжаление, изгоря. Имаше малко кафене. Затвориха го отдавна. Сега има бар, в който се събират младите хора, както и малък Дом на културата, и това е всичко. Имахме най-добрия плувен басейн в Магаданска област, но и той вече не работи", казва Полина.
Жителите започват да напускат Синегорие, след като водноелектрическата централа е изцяло пусната в експлоатация и "северният" романтичен ентусиазъм в Синегорие, според Михаил, се разсейва от преструктурирането и последвалия недостиг на стоки в магазините. Но тук не е прието да се разрушават опустелите сгради, а къщите остават празни.
В. Чистяков / Sputnik
Поради намаляването на населението, около 2/3 от сградите в селото са изоставени.
"Тук сега няма абсолютно нищо за правене, освен работа. Имаме много красива природа, но няма къде да се забавляваме. Хората се опитват да стигнат в цивилизацията, поне до Магадан, и да продадат апартаментите си в Синегорие от 50 000-200 000 рубли (550-2200 евро).
И разговорите за закриването на селото продължават, откакто тръгнах на училище", казва Полина, която също ще замине.
Михаил се мести отдавна. Той е уверен, че експлоатацията на Колимската ВЕЦ ще премине на ротационен метод и изобщо няма да има нужда от селото.